Както виждате, понякога темата НЛО има много по-реалистично и земно звучене, отколкото се твърди. Че се дават колосални суми, че се води борба срещу изследователите, които разкриват тайната за създаване на кораби, летящи с гориво, което не може да бъде монополизирано или обложено с данък от нито един концерн — може би, вече стана достатъчно ясно.
Междувременно обаче има частни лица, които създават такива летящи дискове и също летят, което естествено никак не се харесва на милиардерите. Трябва да се знае, че не всеки учен или откривател може да бъде купен, а някои от тях са на мнение, че е по-добре откритията им да не се патентоват, а директно да се произвеждат. Ако вие патентовате изобретението си, бъдете сигурни, че скоро ще застанат пред врата ви и ще искат да купят патента, за да потъне в неизвестност завинаги. Или ще имате неприятности, тъй като елитът не желае подобни продукти. Ако се интересувате по-отблизо от летящите дискове или „машините със свободна енергия“, бихте могли да получите адреси за контакт чрез издателството.
Енергията като оръжие
Германия и останалият западен свят непрекъснато ще се сблъскват с т.нар. „енергийна криза“, аранжирана от международните банкери.
През 1974 г. например заради петролното ембарго на ОПЕК цената на суровия петрол се повиши. Зад завесата международните банкери сключиха споразумение с арабските ОПЕК — директори. Принципът е много елементарен. Арабите печелят от това, че цените се качват, шофьорите и купувачите плащат, а петролните концерни прибират парите. Гиганти като ARCO, SHELL, MOBIL, EXXON… са свързани с Chase Manhattan Bank (Рокфелер). От своя страна, банкерите от Chase Manhattan са сключили договор с директорите на ОПЕК да влагат печалбата си за 30 години срещу 7% при тях, тъй като продават по-скъпо, както в случая през 1974 г.
От същите тези инвестиции по-късно се отпускат заеми за т.нар. Трети свят — Мексико, Аржентина и Бразилия — а те, от своя страна, страдат от изтощителното и безумно високото лихвено погасяване на дълга. Тъй като не могат да компенсират обратните плащания с пари, държавите се принуждават да дадат на банките по-голямо влияние върху собствената си политика и икономика. По този начин държавните глави се задължават да следват курса на международните банкери, а ако откажат, са заменяни с нови фигуранти.
Както виждате, международните банкери извлякоха многократна печалба от ембаргото: веднъж от инвестициите на страните на ОПЕК, след това от печалбите на свързаните с тях петролни концерни, после от лихвите на заемите на т.нар. страни от Третия свят и накрая чрез техния дълг получиха и влияние върху тях.
Според медиите естествено цялата вина пада върху лошите араби, но никой не говори и за останалите виновници — международните банкери, които са сключили договорите за петрола с арабските страни.
За щастие, още има няколко независими вестници като Spotlight в САЩ и Neue Solidaritat в Германия, които за разлика от останалите поне съобщават по нещо за Илюминатите.
ЦРУ и шахът на Персия
С революцията в Иран през 1979 г. бе изгонен омразният шах, дошъл на власт през 1953 г. чрез ЦРУ. Тъй като по правило повечето служители в американските посолства са и членове на ЦРУ, за да отмъстят, иранските бунтовници вземат за заложници служители от посолството. ЦРУ от своя страна, им го върна, като подметна на иракския диктатор САДДАМ ХЮСЕИН, че моментът е удобен за инвазия в Иран, тъй като Иран била слаба държава (което не е съвсем вярно).
Инвазията на Хюсеин е успешна, а иранските похитители дават на Джими Картър да разбере, че ще освободят заложниците срещу оръжие. Тъй като по време на режима на шаха по-голямата част от оръжието така и така е американско, Иран трябва да получи новата пратка отново от САЩ. Президентът КАРТЪР обаче се отказва от сделката и стартира секретната мисия на ЦРУ „Пустиня едно“ (Desert One) за освобождаване на заложниците.
Картър не е особено подходящ за интересите на ЦРУ: той налага драстични съкращения в управлението. Проведено е народно допитване кой кандидат би спечелил предстоящите избори — Картър или Рейгън. Народът гласува за Картър, но ЦРУ предпочита Рейгън и планира саботаж на спасителната акция DESERT ONE, с което Картър да загуби рейтинга си.
В същото време УИЛЯМ КЕЙСИ, бивш директор на ЦРУ и шеф на предизборния щаб на Рейгън, влиза в контакт с революционния ирански водач АЯТОЛАХ ХОМЕЙНИ. Кейси му съобщава, че Рейгън ще спечели изборите и в бъдеще Хомеини ще трябва да се договаря с него. Той вече е достатъчно популярен, защото неговата помощ се изгражда фирмата „Камаз“ за камиони на река Кама в СССР (най-големия производител на тежки автомобили в света). Тъй като Кейси е и директор на Export-Import Bank, Хомейни решава да работи за него.