През ноември 1989 г. чергата на социализма под краката на ГДР вече може да бъде издърпана. Чрез натиска на бежанското движение през Унгария и освободителното движение по улиците на Източна Германия за няколко седмици старата ГДР е пометена. Докато, външно погледнато, се празнува драматичния край на комунистическия режим, Илюминатите се опасяват от евентуален успех на народната революция в Източна Европа. В същото време тя алармира за опасността от изграждането на силна германска икономика като алтернатива на икономическата политика на САЩ. По тази причина в англо-американските медии моментално бе пусната ключова дума ЧЕТВЪРТИ РАЙХ.
Политическите стратези в Лондон и Вашингтон ясно схванаха дългосрочните последствия от германското единство и една евентуално независима обединена Германия.
Те осъзнаха опасността, че „проектът Германия“, подкрепен от силата на 85 млн. души — срещу волята на Илюминатите — евентуално би могъл да се окаже успешен и да повлече след себе си останалите държави.
По информация от Лондон през лятото на 1990 г. правителството на Татчър възлага на британските информационни агенции категорично да заздравят позициите си в Германия и за тази цел се открива нов секретен отдел. Правителството на Буш също предприема стъпки за налагане на влияние върху германската политика. Независимото и позитивното развитие не е част от плана на Илюминатите.
На 30 ноември 1989 г. Арфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк и член на Билдербергерите, е убит от професионални убийци (а не от RAF34!). Херхаузен бе важен съветник на Кол. Дни преди случката той разкрива бъдещите си планове за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ в интервю за Wall Street Journal. Планира се само за десет години Германия да се превърне в най-развитата индустриална нация на Европа. Херхаузен говори за облекчителна програма за Третия свят.
Между другото той нерядко се противопоставя на системата на ИСТАБЛИШМЪНТА и открито изразява това на Гонференцията на БИЛДЕРБЕРГЕРИТЕ през 1988 г. и на конгреса на American Chamber of Commerce също през 1988 г. по-късно е застрелян и директорът на Тройханд (агенцията за приватизация в ГДР) Детлев Роведер. Атентатът срещу вътрешния министър Волфганг Щойбе не доведе до смъртта му. Всичките покушения имат връзка с възстановителната програма на Източна Германия.
Да се твърди, че убийството на Херхаузен е дело на ФАНТОМА RAF (Червените бригади), е грозна шега. Той бе една от най-често заплашваните личности в Германия и беше подсигурен с безброй охранителни мерки. Личната му охрана е поета от отдела по сигурността към Дойче банк, районът около жилището му е под постоянна полицейска охрана, а в допълнение кварталът се наблюдава от специални части на хесенските командоси (МЕК).
Въпреки това извършителите успяват да прокопаят улицата в Бад Хомбург, да положат кабел и след това отново да поставят асфалта, без някой да забележи. Пред депутатите на Бундестага главният прокурор ФОН ЩАЛ докладва, че ударът е планиран седмица по-рано и че атентаторите са били инсталирали почти всички елементи на взривното устройство, включително и идентифицираният като връзка с детонатора кабел.
В деня на атентата дори е поставена фотоклетка, а бомбата, монтирана на един велосипед, е така сложена, че колата на Херхаузен да мине в непосредствена близост до нея. Всички тези приготовления са направени на място, проверено половин час преди удара от полицейски патрул без той изобщо да забележи нещо.
Това наистина прави впечатление, тъй като портиерът на близкия плувен басейн твърди, че около половин час по-рано е забелязал млади хора с подозрително поведение. В допълнение начинанието е щяло да бъде успешно само ако фотоклетката, задействаща взривното устройство, засече колата на Херхаузен, т.е. било е нужно тя да премине първа през нея.
Седмица след покушението бившият президент на Федералното бюро за защита на конституцията д-р РИХАРД МАЙЕР каза пред германския Бундестаг, че изпреварващата кола от пътния конвой на Херхаузен, състоящ се по правило от три автомобила, е била отклонена. (Може би хора от RAF са се обадили и са обяснили, че ако предварително оттам мине кола, ще попречи на атентата?)
Друга особеност, която показва сериозни познания в областта на военните експлозиви, е, че бомбата е с т.нар. „кух заряд“. Ударната вълна при нея не се разпростира едновременно във всички посоки, а се изстрелва като лъч само към една цел. Конструирането на този тип взривно устройство, както и знанията за слабите места на бронираната Mercedes-Benz-лимузина с отварящи се странични стъкла, известни само на тесен кръг специалисти, и при най-добро желание не могат да бъдат приписани на т.нар. терористи от RAF или на други подобни на тях аматьори.