На мястото на произшествието криминалистите не откриват никакви по-ясни следи, които да ги насочат към извършителите. Намерено е парче от лист с петолъчка и изображение на автоматичен пистолет Hacker & Koch с надпис RAF и думите „Командир Волфганг Беер“, което обаче не е никакво доказателство. Въпреки всички твърдения — след арестуването на т.нар. „второ поколение RAF“ около Кристиян Клар и известното потъване на част от бригадите в бившата ГДР — че покушенията от 1984 г. насам са дело на ЧЕРВЕНИТЕ БРИГАДИ, никога не е имало и до момента няма легитимно доказателство за съществуването на ляво екстремистко движение, наречено RAF.
Няма пръстови отпечатъци, няма остатъци от слюнка върху цигарените фасове, няма коси или каквито и да е било улики за извършителите, които вече повече от девет години под името RAF взривяват бомби, застрелват хора и отскоро дори компетентно взривяват затвори. Докладните записки по случая „Херхаузен“ са до такава степен оскъдни, че тогавашният германски външен министър ШОЙБЛЕ негодуваше, че съдържанието на листа било в абсурдно противоречие с трудността и техническата перфектност на атентата. Въпреки липсата на каквито и да било доказателства или указания за съществуването на терористичната организация RAF службите във Федералната република продължават да придържат към тезата, че извършителите са точно те.
На 1 юли 1992 г. в публицистично предаване със заглавие „Краят на легендата RAF“ телевизионни журналисти за първи път представиха резултатите от разследванията те изложиха тезата, че т.нар. „трето поколение RAF“, върху което официално се хвърля вината за терористичните убийства през последните години, е мит, който не може да продължава. Тяхната версия се доразвива от Волфганг Ландгребер, Екехард Зикер и Герхард Вишневски в книга за фантома RAF, издадена от Knaur-Verlag. Те привеждат следните аргументи:
1) За разлика от първото (Майнхоф, Баадер, Енслин) и второто поколение RAF (Сузане Албрехт, Кристиян Клар), т.нар. „трето поколение“ никога не оставя след себе си дори и намек от следа.
2) Всички субекти, смятани за трето поколение RAF (като Кристиян Сидлер), изчезват безследно в средата на 80-те години и повече не дават признаци на живот.
3) Специалистите се съмняват и дори изключват ръководната функция на лежащите в затвора терористи. Командният център би трябвало да е някъде другаде.
4) Единствените индикации, че покушенията през последните седем години са дело на RAF, са т.нар. „самопризнания“, които криминалистите на Федералната република приемат за автентични. Използваните за целта методи обаче не биха издържали проверка.
В центъра на предаването бе интервюто с главния съобвиняем по случая „Херхаузен“ Зигфрид Ноне, който отрече показанията си от 1992 г. Той бил склонен към лъжепоказания от хесенските служби под заплаха от затвор и смърт — а именно: че е подслонил извършителите в дома си в Бад Хомбург и заедно с тях е подготвил атентата срещу Алфред Херхаузен.
Телевизионният екип стигна до заключението, че третото RAF — поколение е изкуствено поддържан фантом за съзнателно и желателно заблуждаване на населението в допълнение остава и подозрението, че в края на 70-те и началото на 80-те години политическото ръководство на Федералната република не само е толерирало потъването на голяма част членове на RAF в бившата ГДР, а и пар екселанс им е съдействало.
Вероятно не само тайните служби на Съюзниците, но и германските служби са знаели, че бившите членове на RAF са потънали в неизвестност в ГДР. Обществото беше залъгвано, че изобразяваните върху плакатите за издирване членове на RAF имат нещо общо с извършените през 80-те години смъртни покушения. При последното компетентно взривяване на затвора във Вайтерщад, който уж беше дело на RAF, бе намерен отново само един къс хартия с името на командира — иначе никакви улики, никакви свидетели, никакви грешки.
Италианският журналист Киприяни взе интервю от бившия американски главнокомандващ военновъздушните сили Флетчър Прути, в което той заявява, че ключът за мотивите на убийството на Херхаузен е в първите единайсет страници на речта, която Херхаузен щял да изнесе в САЩ четири дни след атентата. Тя съдържала неговата визия за нов тип отношения между Източна и Западна Европа, което би променило съдбата на континента.