По-нататък командир Прути споделя, че Алфред Херхаузен, Джон Кенеди, Алдо Моро, Енрико Матай и Олоф Палме са убити по същата причина — те не приемат контрола на света чрез статуквото от Ялта. При всички случаи става въпрос за действията на малък елит, който виждал застрашена своята власт от идеята за световен мир.
Бележка към настоящата ситуация:
Целенасочено инсценираният бежански поток към Германия е част от големия план на елита за изграждане на Нов световен ред. Той е използван, за да се създаде омраза към чужденците в държавата. Така напливът към десните партии и зачестилите случаи на насилие над чужденци и хора с увреждания от страна на десните екстремисти получават подходящото обяснение с прокламирания от англо-американската пропаганда Четвърти райх.
След обединението на Германия и рухването на Версайския и Ялтенския ред, политическата класа в Германия отказа да се противопостави на геополитически мотивираните пропагандни нападки („Поява на Четвърти райх“). Напротив: политикономически някои — например председателят на Тристранната (Трилитералната) комисия ОТО ГРАФ ЛАМБСДОРФ — следват същия агресивен курс, доближаващ се до целите на геополитиците: никакво нарушаване на пропадналата политика на МВФ (Международния валутен фонд) и потискане на германските инициативи.
Избухванията на лидера от SPD (Германската социалистическа партия) Петер Глоц в уводните статии на Frankfurter Allgeneinen Zeitung против осъждането на агресията срещу Сърбия са свидетелство за геополитическо мислене вътре в самата Германия. Според досегашните представи на този тип сили (Англия, Франция и САЩ) би било най-добре да има нещо като втори Близък Изток — една кървава рана на южния фланг на Европа (войната в Югославия) — за да се избегне евентуалният европейски нов ред, в центъра на който би могло да стои тясното сътрудничество между Русия, Франция и Германия. Ако някоя държава може да повлияе на ставащото в Източна Европа, то това е Германия.
ЛОРД КАСТЪЛРИГС, майсторът — манипулатор на Виенския конгрес, описва как би искал да стесни властта на Германия в Европа (в пълен унисон с плана на „Сионските мъдреци“):
„Силата на Германия трябва да бъде ограничена така, че да накара германците да се ангажират по-силно с NATO и другите международни организации, а същевременно Америка трябва да работи по-тясно с Великобритания, Франция и други страни, за да ограничи немското влияние в тези организации.“
Този политически марш на геополитическите сили в Лондон, Париж и Вашингтон ще осуети всички опити за противопоставяне — например германските икономически програми за развитие на Изтока — срещу първоначалните сметки. Слабостта и вулгарността на бундесканцлера Хелмут Кол и правителството му не биха могли да се демонстрират по-красноречиво от факта, че още същия месец (ноември 1989 г.), когато Стената беше съборена, д-р Алфред Херхаузен — говорител на ръководството на Дойче банк, стана жертва на терористичен атентат, чиито инициатори и извършители и до днес са свободни, неизвестни, непреследвани и биха могли да ходят, където си поискат.
Много преди това Херхаузен стратегически перспективно предложи опрощаване на дълговете на развиващите се страни, особено за годината на големия борсов срив през 1987 г. В очите на противниците обаче предложенията му станаха напълно непоносими, след като освен за опрощаване на дълговете, той заговори и за изграждане на икономически план за развитие на Източна Европа. Херхаузен говореше за политическа банка за развитие по модел на „Кредитния институт на развитие“.
С това (не само по мнение на командир Прути) той наруши неписаните закони на лондонските и нюйорските парични властови групировки и попадна в терористичния мерник на враговете си.
В сюблимния момент на рухването на комунистическата система Кол отказа да предприеме истински обрат и промяна за реално възстановяване на Изтока. Това би довело до разрив с господстващите финансови кръгове в страната и чужбина и би разтърсило из основи традиционните властови отношения на старите държави победителки. След убийството на Херхаузен той шумно призна пред Spiegel че е загубил стратегически мислещ съветник и че днес в Германия доминират еснафските душици. След ужасното дело Кол и правителството не се осмелиха да обяснят причините за престъплението и да мотивират полицията и прокуратурата да заловят убийците и хората в сянка, да изяснят мотивите им и да ги осъдят. Вместо това, с помощта на захаросани фрази пред обществото се разказваха някакви версии за „третото поколение RAF“.