Буш е:
ексшеф на ЦРУ,
ексшеф на CFR,
член на ордена „Череп и кости“,
член на Трилитералната комисия и
член на „Комитет на 300-те“.
Конкурентът му за президентските избори Бил Клинтън е:
член на CFR,
член на Билдербергерите и
пожизнен член на масонския орден „Дьо Моле“.
От началото на 80-те години Клинтън е член и на Трилитералната (Тристранната) комисия. Най-близките му съветници, които имат най-добрите шансове за високи постове в правителството, също са членове на Трилитералната комисия. Това са: икономическия съветник Феликс Рохатин от нюйоркската банкова къща Lazard Brothers, Пол Волкър, директор на Federal Reserve Board при Картър; Робърт Хормец от нюйоркската банка Goldman Sacks; съветничката по търговските въпроси Паула Стърн и външнополитическият съветник Уорън Кристофър.
Към най-тесния отбор на Клинтьн се числят и отличниците от Council of Foreign Relation (CFR) и Brooking Institute. Банкерите Питьр Петерсън, Робърт Рубин и Роджър Алтерман са най-важните между тях.
Тоест, и двамата кандидати са стопроцентови партньори в играта на Илюминатите: от американците се очаква да изберат единия от тях. Това много напомня на изборите в бившата ГДР през социализма.
Същото се отнася до Германия и бундесканцлера днес: Бранд е член на „Комитет на 300-те“ и на Билдербергерите, Шмит и Кол — също на „Билдербергерите“. Енгхолм, който междувременно се оттегли, но щеше да е конкурент на Кол за канцлер, също е член на Билдербергерите и DGAP.
Междувременно американското правителство признава конституцията на ООН за „световен закон“. Създаването на едно „супер световно правителство“, което всички нации по света ще признават (виж 9. протокол), е съвсем близо до нас.
Руските рокади също имат успех. Борис Елцин зае мястото на Горбачов т.нар. „решение“ реално е само смяна на имената. Военният апарат не само е същият, но дори е по-силен отпреди.
Един от последните жестове на Буш към Русия беше инжекция от $ 12 млрд. за увеличаване на военния апарат. Още ли не сте забелязали, че въпреки огромните суми, които и Клинтьн отпускаше, хората там мизерстват? Не мислите ли, че тези суми биха могли да подобрят много неща? Всичко обаче потъна във военната индустрия и секретните служби. По данни на „Поверителни разкрития“ от 12 октомври 1993 г., през 1992 г. износът на оръжие на Русия е спаднал с около $ 1,8 млрд. Това се равнява само на около 6% от невероятната 1986 г., когато оръжейният експорт е $ 26 млрд.
Когато руските и американските войски се съюзят в армията на ООН, хората ще вярват, че двете суперсили, най-големите врагове през десетилетията (които реално никога не са били врагове), се обединят. Останалите нации ще се присъединят доброволно или ще бъдат принудени да се подчинят на бъдещата световна армия.
Едуард Шевернадзе, бившият грузински външен министър и генерал — майор в КГБ, участвал в изтезания и политически гнет, внезапно стана близък приятел на американския държавен секретар Джордж Бейкър и бе предложен от медиите (например New York Times) за поста генерален секретар на ООН. (Това направо преля чашата!)
МВФ ще се превръща все повече в доминираща сила за локалната икономика на държавите от съюза. Под неговото ръководство през април 1992 г. цената на бензина скочи от 4 на 30 рубли за галон. Конгресът на народните депутати в Русия беше на границата да се разбунтува срещу исканията на МВФ, тъй като държавата вече бе в окаяно състояние.
Както казах, войната в Югославия е част от сценария на Илюминатите. Целта е да се създаде „втори близък Изток“ на южния фланг на Европа, за да се попречи на евентуалния Европейски нов ред. В случай, че Германия се опита да се измъкне от лапите на Илюминатите, лесно би могло да се сложи край с нападение от сръбска страна. Дори днес Германия е противникова държава Номер 1 според великата сръбска пропаганда.
За да обоснова донякъде казаното, искам да цитирам съобщение на „Поверителни разкрития“ от 20 юли 1993 г.:
„В селото на олимпийските зимни игри Пале, недалеч от Сараево, една загадъчна британска особа получи прекрасен апартамент — врата до врата с Бюрото на босненския сръбски лидер КАРАДЖИЧ. Това е СЪР АЛФРЕД ШЪРМЪН. Във Великобритания Шърмън има репутацията на «Откривателя на Маргарет Татчър». Когато след напускането на Едуард Хийт британските консерватори изпаднаха в криза, Шърмън бе този, който предложи за шеф на партията толкова успешната впоследствие министър — председателка. Те двамата създадоха Centre for Policy Studies. Г-жа Татчър, както се казва от благодарност, помогна Шърмън да получи благородническа титла.