Германският клон на RIIA и CFR е „Германското общество за външна политика“ (GDAP). То е създадено на 29 март 1955 г. като независима и надпартийна организация. Работата му е свързана с проблемите на международната и най-вече на европейската икономика и политика. Предполага се че влиянието му не е толкова силно, колкото това на CFR в САЩ, но имената на най-важните членове говорят сами за себе си.
Списък от 1981 г.:
Апел, Ханс
Амеронген, Ото Волф фон
Бангеман, Мартин
Биренбах, Курт, президент
Вагнер, Волфганг, издател на Europa-Archiv
Вайцзекер, Рихард фон
Вишневски, Ханс — Юрген и др.
Геншер, Ханс — Дитрих
Донани, Клаус фон
Кайзер, Карл
Меркле, Ханс Л.
Розентал, Филип
Шмит, Хелмут
Щолтенберг, Герхард
Списък от 1992:
Амаронген, Ото Волф фон
Вагнер, Волфганг
Вайгел, Тео и др.
Доонани, Клаус фон
Енгхолм, Бьорн
Зюсмут, Рита
Кайзер, Карл
Ламбодорф, Ото Граф
Меркле, Ханс Л.
Рюе, Фолкер
Шмит, Хелмут
Щолпе, Манфред
(Взети от списък на DGAP, е. V. Bonn. Пълният списък можете да намерите в Die Insider II на Гари Ален, стр. 248–249.)
Само по себе си е интересно как представители на различни партии в случая седят на една маса, обсъждат заедно различни въпроси при спуснати завеси, а пред обществото отново започват да се нападат. Коментарът е излишен!
Тази тайна организация е създадена през май 1954 г. в хотел Hotel de Bilderberg в Остербек, Холандия, от принц Бернхард. Билдербергерите имат около 120 членове, представители на едрите финанси в Западна Европа, САЩ и Канада. Основните цели са, както самият принц Бернхард ги формулира, Световно правителство до 2000 г. и глобална армия на ООН. Наричат ги още „невидимото правителство“. Комитет от съветници, управляван от 24 европейци и 15 американци, решава кой ще бъде поканен на срещите. Йоханес Роткранц пише, че са допускани само хора, доказали непоклатимата си лоялност към интригите на Рокфелер и Ротшилд. Все пак не всички от присъстващите са „посветени“ — понякога те са представители на кръгове с еднакви интереси или на други личности.
Част от най-важните МЕЖДУНАРОДНИ представители са или са били:
Агнели, Джовани, шеф на Fiat
Бжежински, Збигнев, председател на Трилитералната комисия и важен Ротшилд — агент
Буш, Джордж, ексшеф на ЦРУ, ексшеф на CFR, бивш американски президент, член на „Комитет на 300-те“
Гонзалес, Фелипе, генерален секретар на испанската социалистическата партия и по-късно министър — председател
Варбург, Ерик Д.
Варбург, Зигмунд
Вьорнер, Манфред, NATO
Дълес, Алън, ексшеф на ЦРУ
Карингтън, лорд, член на „Комитет на 300-те“, „Асоциация Кисинджър“, експредседател на NATO
Клинтьн, Бил, американски президент, CFR, Трилитерална комисия
Кенеди, Дейвид
Кисинджър, Хенри, член на италианската „Пропаганда дуе“
Ланс, Джоузеф, екс-държавен секретар на NATO
Лорд Рол ъф Ипсдън, бивш президент на S. G. Warburg Group
МакНамара, Робърт, Световната банка
Мартенс, Вилфрид
Палм, Олоф, член на „Комитет на 300-те“
Ройтер, Уолтър
Рокфелер, Дейвид
Рокфелер, Джон Д.
Рокфелер, Нелсън
Ротшилд, барон Едмънд
Тиндеманс, Ян, експремиер на Белгия
Форд, Хенри II.
Янкович, Петър
ГЕРМАНСКИ ЧЛЕНОВЕ (присъствали поне веднъж):
Абе, Херман, Дойче банк
Бар, Егон
Барцел, Райнер
Бекер, Курт Кьолнер
Байц, Бертолд, Krupp
Берг, Фриц
Бертрам, Кристоф
Биденкопф, Курт
Биренбах, Курт, DGAP
Боден, Ханс С.
Бранд, Вили
Брауер, Макс
Бройтигам, Ханс — Ото
Бройел, Бриджит, Treuhand
Дарендорф, Ралф
Детлефзен, Ерих
Дитьр, Вернер, Mannesmann AG
Донани, Клаус фон
Екард, Феликс фон
Емингер, Отмар, Федерална банка
Енгхолм, Бьорн
Ерхард, Лудвиг
Ерлер, Фриц
Гайер, Герхард
Грос, Херберт
Зол, Ханс Гюнтер, Thyssen
Зомер, Тео, Die Zeit
Карстенс, Карл
Кайзер, Карл
Кащруп, Дитер
Кип, Балтер
Кисингер, Курт — Георг
Кол, Хелмут
Копер, Хилмар, Дойче банк
Крапф, Франц, дипломат Кюлман — Щум, Кнут фон
Лмбсдорф, Ото Граф
Леверкюн, Паул
Льовентал, Рихард
Майоника, Ернст
Менерт, Клаус
Мене, Александер
Меркел, Хан
Мертес, Алойс, външен министър
Момер Карл Мюлер, Рудолф
Мюлер — Армак, Алфред
Пъол, Карл Ото, бивш президент на Федералната банка
Понто, Юрген, Дрезденска банка