„Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“
Бракът в еврейския обичай е задължителен. Безбрачието дори се наказва. Следователно, ако Исус не е бил женен, евреите със сигурност е нямало да го приемат по съответния начин, а нарушаването на еврейската традиция най-малкото щеше да е упоменато от евангелистите. Това се допълва от факта, че неговите апостоли са го смятали за равин. Еврейският закон на Мишна37 категорично твърди, че неженен мъж не може да стане равин.
Бейджънт, Лий и Линкълн пишат:
„Християнската теология се основава на идеята, че Христос е инкарнация на Бога. С други думи: Бог състрадава на хората и изпраща на Земята своя син в човешки образ. По този начин, така да се каже от първа ръка, той опознава conditio humana38. Той чувства със собственото си тяло непостоянството на човешкото битие. Учи да разбира какво означава да си човек, да се дистанцираш от самотата и душевните страдания, от безпомощността и от трагедията на смъртта, които битието носи със себе си. Чрез пребиваването си като човек Бог познава Творението си в собствената му същност, което е недопустимо от Стария завет. В случай че той напусне олимпийския си трон, би могъл да сподели съдбата на човечеството — и същевременно да я разреши.
Символното значение на Исус е в това, че той представлява Бога в целия спектър на човешкия опит. Но би ли могъл въплътеният в Исус Бог да твърди, че е станал човек и че е приел в себе си човешкия опит, без да познава два основни аспекта на conditio humana, без да обясни два толкова съществени момента на това битие, а именно сексуалността и бащинството?“
По-нататък авторите описват как след бягството си от Светите земи съпругата на Исус и семейството й намират убежище в Южна Галия, където потомството е отгледано в една еврейска общност. През 5. век то изглежда се е сродило с линията на Франките и така възниква династията на Меровингите. Потомството на Исус оцелява от всички опити за унищожение. По-късно кралската кръв е защитава от Prieure de Sion. Priere de Sion е тайно общество, чиято задача по мнението на тримата автори е да пазят тайната за семейството на Исус. (Между другото негови Велики майстори са: Леонардо да Винчи (1510–1519), Робърт Флъд (1595–1637), Исак Нютон (1691–1727), Карл. Е. Емануел фон Лотринген (1746–1780), Максимилиан Франц фон Харбсбург Лотринген (1780–1801).
Според Бейджънт, Лий и Линкълн фамилията Хабсбург — Лотринген произлиза директно от Меровингите и следователно от потомството на Исус. (Но има още много фамилии, които биха могли да твърдят същото.)
Те заявяват:
„През 19. век Prieure de Sion прави опит да създаде нова Велика Римска империя чрез масоните и Hieron du Val d’Or, т.е. нещо като теократски Съединени европейски щати, които трябвало да бъдат управлявани от Хабсбургите и радикално реформираната църква. Първата световна война и събарянето на повечето европейски монархии осуетяват плановете им. Въпреки това може да се приеме, че по същество Сион днес преследва същите цели.“
Дори сериозно може да се допусне, че тази цел се преследва и днес. Ако се съди по речта от 9 май 1993 г. на Ого фон Хабсбург (Почетен рицар на Германския орден) в Бад Маргентайм пред Германския рицарски орден, той е заинтересован от създаването на „Отечество Европа“. Едва ли е случайност, че Карл фон Хабсбург, син на ерцхерцога Ого фон Хабсбург (член на „Комитет на 300-те“), неотдавна се ожени за дъщерята на барон Ханс Хайнрих фон Тисен — Бор — немисца (също член на „Комитет на 300-те“). В цялата история за Хабсбургите авторът вижда връзка между разгадаване на 666 с името Карл фон Хабсбург и Откровението на Йоан.
Между другото, Хабсбургите притежавали копието, с което римският центурион Гай Казий пробожда Исус в лявата гръд. За мита около въпросното копие са изписани хиляди страници (в това число и „Копието на съдбата“ от Тревър Рейвънскрофт).
Дали действително се е разиграл този сценарий около семейството на Исус, остава неясно. При всички случаи обаче католическата църква е особено чувствителна по темата и крие нещо — вероятно пази в тайна някои документи.
Въпросът дали Исус е бил баща, или не, сам по себе си не е толкова важен, тъй като това не би променило нищо: освен, може би, за онези мними потомци или за шепа фанатизирани личности, които подменят личността със значението на Христовото учение, съответно не прилагат „вярата“ си на практика.
37
Мишна — еврейски документ, съставен около 200 г. пр.Хр. от раби Йегуда, за запазване на еврейското самосъзнание. Съдържа 63 трактата за еврейската етика, бит, обичаи, жертвоприношения и т.н. — Бел.прев.