Вероятно някои от вас са намислили да осъществят контакт с обществото „Туле“ или с писателите за НЛО, за да се сдобият с инженерните планове на летящите чинии След това бихте могли да напуснете Земята, но кой знае какво ви очаква на някоя друга планета?
А може би сте запленени от земните дълбини и искате да постъпите като Хитлер, за да откриете подземното царство Агарта?
Или просто да се преселите в планината и да наблюдавате цялата драма? Или ще потърсите помощ в молитвата?
Като автор на настоящата книга аз дълго и интензивно анализирах тематиката, обиколих пет континента да търся възможности за решение, разговарях с много хора от всички области на живота и неуморно търсих решение в душата си. От личен опит стигнах до заключенията, които обобщавам в тази последна глава. Те са мое мнение и не ангажирам никого с тях. Моля, отнесете се към следните редове толкова критично, колкото и към всичко, което ще правите в бъдеще. Ако не приемате казаното, то поне бихте могли да почерпите някои наистина интересни неща.
И така, какво да направим, за да поправим грешките от миналото и да избегнем тези от бъдещето?
За да отговоря, трябва да се върна още веднъж към началото:
Какъв е смисълът на живота?
Повечето от вас вероятно знаят, че той не е само ядене, пиене, спане, секс и собственост. Изключително важно е, че в края на живота си ще изоставим всички външни неща. Дори нашето тяло. Голи сме дошли и голи ще си заминем. Това означава, че летящите чинии и свободната енергия могат да ни направят щастливи само отчасти, тъй като с пътешествието до друга галактика сменяме мястото, но не и телата си. От тази гледна точка е относително маловажно дали обществото „Врил“ е посетило друга планета, или благодарение на съвременните си технологии САЩ са изградили първите бази на Марс още преди 30 години, защото тези хора буквално не могат да излязат от кожата си. Те са затънали в материята и в представата за самите себе си.
Деструктивният човек не заслужава повече обич заради технологията, която притежава, а тъкмо обратното. С оглед на ситуацията, която в момента цари на Земята, и събитията, предсказани от различни пророци за новото хилядолетие, наистина би било много удобно, ако просто напуснем това „все по-ужасно“ място или прескочим до бъдещето с една „машина на времето“. Представете си, това се прави много по-отрано, отколкото ние си мислим. Но дори и пътуването във времето не променя вътрешно хората. Ако някой е деструктивен, той ще бъде такъв и във времето, в което се озовава, защото ще има същите мисли, същите чувства и мотиви за действие. Той е зависим от машината. Ако му я отнемем, ще е точно толкова слаб, колкото и преди, и при поредната трудна ситуация ще трябва или отново да търси машина, или най-накрая да преодолее страха си и да разреши проблема си сам. Тъй като всички ние сме се родили без машини и ще си отидем без тях, следва че те не са ключ за пълноценност и цялостност на човека. Такъв е пътят на съзнателното самопознание, в който, поемайки своята отговорност, независимо от други субекти или материални помощни средства трупаме знания и еволюираме.
Един учител е казал:
„Човек не трябва да дава на хората риба, а да им покаже как се лови риба.“
Ако тикна под носа на някого решението на даден проблем, за момента той е щастлив, но остава глупак.
Когато напусне тялото си, нормалният земен жител няма да отнесе нищо друго със себе си, освен опита и знанията, които тук е събрал. Те се складират в енергийното ни поле — аурата. Медиумите и ясновидците, които я виждат или най-малкото черпят от нея информация, узнават опита, чувствата и ежедневните мисли на дадения човек. Ясновидецът не вижда каква кола кара той, колко пари има или колко често спи с някого, но вижда какво е чувствал и мислил и как е постигнал това. Този, който умее да вижда аури, може да разбере дали някой е конструктивен или деструктивен и дали за доброто на другите споделя това, което притежава или го пази само за себе си. Чувствата, мислите, настроенията т.е. опитностите му, са очевидни.