— Припомни ни условията, ако обичаш — помоли игуменът с нотка на извинение в гласа, — умът ми е зает с всевъзможни дела и съм забравил до какво споразумение бяхме стигнали.
— Той ни предоставя като дарение цялото си имение в Молили с няколкото си арендатори. В замяна желае да получи къща тук, в манастира — първата къща откъм града, точно до воденичния яз, е свободна и е най-удобна за семейството му, — заедно с пожизнена издръжка за него и съпругата му, както и за двама слуги. Подробностите са обичайните за такива случаи. Ще получават всеки ден по два самуна хляб от дажбата за монасите и един от тази за слугите, два галона манастирско пиво и един галон от това за прислугата, едно месно блюдо, каквото се дава на манастирските пазачи в блажни дни, рибено блюдо в рибните и интермисум, когато има допълнително. Храната ще им бъде носена от техния слуга. Осбен това ще им се осигурява по едно месно или рибено блюдо на ден за двамата им слуги. Всяка година господарят Бонел трябва да получава по една дреха, каквато се полага на манастирските предстоятели, а съпругата му — по нейно желание — по десет шилинга, за да си купи каквато си хареса. Отпускат се и по десет шилинга всяка година за бельо, обувки и отопление, както и за храната и грижите за един кон. При смърт на който и да е от двамата съпрузи другият ще остане в къщата и ще получава половината от гореупоменатите провизии с единствената разлика, че ако овдовее съпругата, няма да е необходимо да й се предоставят подслон и храна за кон. Това са условията. Възнамерявах след този сбор да доведа тук свидетели, за да присъстват на заверката и подпечатването на споразумението. Правосъдието е изпратило свой служител, който очаква решението ни.
— Въпреки това се опасявам — каза игуменът унило, — че и този договор ще трябва да почака. В момента правомощията ми са отменени.
— Това ще създаде голямо неудобство на Бонел — каза разтревожен икономът. — Те вече са се приготвили да се преместят тук и очакваха, че ще могат да го сторят идните няколко дни. Коледните празници наближават, не можем да ги оставим в такова притеснение.
— Но преместването им — обади се приор Робърт — може да се осъществи дори ако се наложи подпечатването на договора да бъде отложено за известно време. Не допускам, че бъдещият игумен, който и да е той, ще намери някакви причини да развали това споразумение.
И тъй като бе съвършено ясно, че новият игумен ще бъде самият той, а Робърт знаеше, че се намира в по-добри отношения с крал Стивън от своя предстоятел, говореше с непринудена тежест. Старецът прие радушно предложението.
— Мисля, че подобен ход е напълно допустим. Да, брат Матю, можеш да пристъпиш към действие, докато се чака окончателното разпореждане, което не може да не бъде огласено в най-скоро време. Успокой нашия гост и го покани да заповяда незабавно с цялата си покъщнина. Те наистина трябва да влязат в новия си дом сега, за да са спокойни за коледните празници. Няма други дела, които да изискват нашето внимание, нали?
— Няма, отче игумене — отвърна брат Матю. А после замислен попита унило: — Кога трябва да тръгнете?
— Вдругиден. Напоследък яздя бавно, тъй че пътуването ще ни отнеме няколко дни. По време на моето отсъствие, разбира се, за всичко тук ще се грижи приор Робърт.
Игумен Херибърт разсеяно вдигна ръка за благословия и напусна сборната зала. Приор Робърт бързо го последва. Несъмнено той вече се чувстваше новият предстоятел на бенедиктинския манастир „Свети първоапостоли Петър и Павел“ в Шрусбъри и твърдо възнамеряваше и се надяваше да остане такъв до края на дните си.
Братята напускаха залата в скръбно мълчание, ала после веднага се събираха на групи в големия двор, за да се впуснат в приглушени, но тревожни разисквания. Херибърт бе техен игумен цели единайсет години, а освен това им бе лесно да служат под управлението на такъв сановник — отзивчив, добросърдечен, може би дори малко мекушав. Мисълта за предстоящите промени не ги радваше.
До голямата литургия оставаше още половин час и дълбоко умислен, Кадфел се запъти към сушилнята в билковите градини, за да се погрижи за лечебните си отвари. С настъпването на първите умерени студове гъстият и добре поддържан жив плет, който ограждаше мястото, започваше да жълтее и да изсъхва. Листата бяха спаружени, най-нежните растения бяха потърсили убежище в топлата пазва на земята, но във въздуха все още се долавяше лек аромат, побрал всички призрачни ухания на лятото, а в сушилнята тежкият и сладостен мирис упойваше сетивата. Кадфел редовно намираше там уединение за размисъл. Толкова бе привикнал към опияняващите благоухания, че почти не им обръщаше внимание, ала при нужда можеше да различи всеки мирис в помещението и да определи произхода му.