Значи все пак излезе, че крал Стивън не забравя на кого има зъб, и игумен Херибърт щеше да бъде поредната изкупителна жертва за простъпката на Шрусбъри, който се бе противопоставил на претенциите му за престола. И въпреки това негово величество не беше отмъстителен човек. Може би по-скоро изпитваше потребност да поласкае самолюбието на легата и да спечели благоразположението му, тъй като папата го бе признал за крал на Англия и му бе предоставил подкрепа, която представляваше сериозно оръжие за Стивън в битката за трона. Императрица Мод, решителна дама, едва ли щеше да се откаже толкова лесно и упорито щеше да отстоява каузата си в Рим, а дори и папата невинаги бе предан на съюзниците си. И тъй Албърик Остийски щеше да получи пълна свобода, за да осъществи плановете си за реформа на църквата, а поднесената жертва, която трябваше да спечели благоволението му, щеше да бъде Херибърт.
Но и една друга любопитна тема натрапчиво спохождаше брат Кадфел в размишленията му: въпросът със специалните гости на манастира — хора, избрали да напуснат света на тружениците в разцвета на силите си и да предоставят наследството си на манастира в замяна на удобен, безметежен и бездействен живот, като се оттеглят в уединена къща осигурени с храна, облекло и топливо. И всичко това, без да си помръднат пръста! Дали са мечтали за това с години, докато са се потили над раждащите овце, свеждали са до премала кръст по жътва или пък са упражнявали някакъв мъчен занаят? Един малък земен рай, където храната пада от небето и няма какво друго да правиш, освен да се припичаш на слънце през лятото, а през зимата да седиш на топло край огншцето и да пиеш греяно пиво. И колко ли щеше да трае магията? Кога ли щеше да им омръзне да бездействат и да не изпитват потребност от работа? Според него за един сляп, сакат и болнав човек това беше обяснимо. Но и тези хора в крепко здраве, свикнали да натоварват ум и тяло? Не, просто не можеше да го проумее. Тук сигурно действаха други подбуди. Не всички люде можеха да бъдат заблудени или да се самозаблудят, приемайки погрешно безделието за блаженство. Какво друго можеше да предизвика такава постъпка? Липсата на наследник? Някакъв недоосъзнат стремеж към монашеския живот без необходимата смелост да се отиде докрай? Може би! Когато един женен мъж е понатрупал години и осъзнава близкия си край, той е склонен към подобни действия. Много мъже обличат расото в напреднала възраст, вече станали дядовци или прадядовци, загърбили билото на живота. Може би къщата и положението на гости, предоставени им от светата обител, бяха някакъв етап по пътя. И най-сетне, беше ли възможно тези хора да са снели пожизнения товар на труда от плещите си от чиста злост — към света, към разхайтения син, към непосилното бреме на собствените си души?
Брат Кадфел затвори вратата на сушилнята, изпълнена с наситените изпарения от лечебната отвара от пчелинок за кашлица, и без да бърза, се отправи към църквата за голямата литургия.
В едно ранно сиво утро игумен Херибърт остави град Шрусбъри зад гърба си и пое по пътя за Лондон. Това бе първият ден, когато във въздуха се почувства хапливият декемврийски мраз, а в тревата засияха бледите искри на сланата. Със себе си игуменът взе личния си прислужник брат Емануел и двама църковни слуги, най-старите в манастира. Яздеше бялата си ослица. На тръгване Херибърт бе надянал бодро изражение, ала въпреки това, докато четиримата се отдалечаваха по пътя, все повече и повече се превръщаше в малка фигурка, будеща единствено жал. Игуменът вече не яздеше добре, ако изобщо някога бе притежавал подобно умение, и тъй като използваше високо люлеещо се седло, сега се кандилкаше насам-натам като поизпразнен чувал. Много от братята останаха на портата, докато групичката се стопи в далечината. На лицата им бяха изписани угриженост и печал. Към тях се присъединиха и няколко от най-младите послушници, още момчета. Те изглеждаха дори по-разтревожени, тъй като игуменът позволяваше на брат Пол да провежда обучението, както намери за добре, а това означаваше голяма благосклонност. Сега обаче, когато делата щяха да преминат в ръцете на приор Робърт, всичко в тази обител щеше да се извършва под строгия му надзор и можеше да се очаква, че дисциплината ще се затегне.