Кадфел не можеше да отрече, че има какво да се желае в тая насока. В интерес на истината манастирът се нуждаеше от по-твърда ръка. Напоследък Херибърт бе дълбоко обезверен и разочарован от света на хората и все повече потъваше в молитвите. Обсадата и падането на Шрусбъри, съпроводени от всички онези кръвопролития и отмъщения, бяха достатъчни, за да огорчат всекиго, въпреки че това не можеше да бъде извинение за отказ от усилието да се брани доброто и да се воюва срещу злото. Ала идва време, когато старците грохват, а бремето на предводителството натежава непосилно. И може би… Херибърт нямаше да бъде чак толкова опечален, ако бремето се смъкнеше от плещите му.
Този ден службите и сборът преминаха с обичайното спокойствие. Голямата литургия бе отслужена благочестиво, изпълнението на задълженията за деня вървеше гладко и без произшествия. Робърт пазеше изградения образ и не можеше да си позволи да потрие ръце или да оближе устни пред свидетели. Всяко негово действие бе в съгласие със справедливия и благочестив устав и с обета за непорочен живот. И все пак всичко, което според него му се полагаше, му бе предоставено до най-малката подробност.
Кадфел бе свикнал всяка година да му изпращат двама послушници, които да му помагат по време на усилната работа в градината, тъй като освен билки отглеждаше и други неща, макар че големите градини на манастира се намираха извън анклава, от другата страна на главния път, и се простираха между нивите край реката в тучната низина на име Гей. Водите на Севърн добре я напояваха при пълноводие, затова почвата бе богата и плодородна. Там, зад стените, Кадфел бе създал съвсем сам тази закътана градина за своите скъпоценни растения, а в по-външния пояс, чак до потока Меол, който въртеше колелото на воденицата, монахът отглеждаше както зърнените си посеви, така и бобови растения, зеле и грах. Ала сега, когато зимата полека-лека настъпваше и земята се готвеше за сън — също като таралежите, които сънливо се гушеха на кълбо в своите меки постели от слама, суха трева и листа, — бе останал само с един послушник, който му помагаше да вари лечебните си отвари, да приготвя праховете, да разбърква мехлемите, да стрива веществата за целебните лапи, за да цери не само благочестивите братя, а и всеки, който дойдеше със своите болежки от Шрусбъри, от къщите на Форгейт, а понякога дори от пръснатите околовръст села. Никой не му бе преподавал тази наука — брат Кадфел я бе усвоил сам с опити и изучаване, трупайки познания през годините, докато накрая някои хора започнаха да предпочитат него пред признатите лечители.
Помощникът му беше един послушник на не повече от осемнайсет години. Брат Марк бе сирак, нежелано бреме за нехаещия си чичо, който преди две години се бе отървал от него, пращайки го в манастира. Бе се появил в светата обител като мълчалив, самотен и тъжен бездомник, на вид дори по-млад от годините си, който изпълняваше всички нареждания с тревожно покорство, сякаш най-доброто, на което можеше да се надява от живота, бе да избегне наказанията. Ала няколкото месеца работа с Кадфел в градината постепенно отвързаха езика му и прогониха страховете му. Все така се свиваше нащрек пред висшестоящите, но иначе бе здрав и жилав и освен това — добър градинар. Ръката му ставаше все по-сигурна и точна в приготвянето на най-различни лекове и младежът проявяваше жив интерес към тях. Мълчалив сред другите братя, той наваксваше със словоохотливост в сушилнята, когато оставаха насаме с брат Кадфел. Въпреки че не говореше с братята и странеше от тях на двора и в галериите, винаги Марк бе този, който донасяше всички слухове още преди другите да са ги научили.
И сега, час преди вечерня, той пристигна в сушилнята, след като бе изпълнил някакво поръчение във воденицата, с цял кош новини.
— Знаете ли какво е направил приор Робърт? Настанил се е в покоите на игумена. Представяте ли си! Братът субприор е получил нареждане от тази вечер да заеме килията на приора в общите покои. Игумен Херибърт, дето се вика, едва е излязъл от портите! И това ако не е наглост!
Същото мислеше и брат Кадфел и все пак чувстваше, че много-много не му приляга да говори такива приказки, нито пък да оставя брат Марк да изразява мислите си така открито.
— Внимавай как съдиш по-висшестоящите от теб — каза той меко — поне докато не се научиш да се поставяш на тяхно място и да гледаш на нещата през техните очи. Защото може тъкмо игумен Херибърт да е заръчал на Робърт да се премести в покойте му като временен предстоятел, докато сме без игумен. Там е мястото, отредено за духовния баща на този манастир.
— Но приор Робърт още не е станал игумен. И игумен Херибърт щеше да огласи желанието си, ако е било така. Поне на брата субприор щеше да каже, а той не знаеше нищо. Видях лицето му: и той се слиса като всички и дори се възмути. За разлика от Робърт той не би си позволил такава волност.