— Сержант, вие ме познавате и си давате сметка, че аз не вярвам това момче да е виновно в нещо, заради което трябва да отговаря пред закона. Но аз също ви познавам и знам, че ще направите всичко възможно, за да изпълните дълга си. Получили сте нареждане и ние нямаме право да ви пречим. Само ми кажете, Хю Берингар ли ви прати да ме търсите тук? Сигурен съм, че никой не ме следеше, когато излязох от Шрусбъри. Какво ви доведе до тази къща?
Сержантът нямаше нищо против да изтъкне собствената си съобразителност.
— Не, отче, след като вие си тръгнахте, изобщо не възнамерявахме да ви следим, защото смятахме, че се прибирате в манастира си. Но когато Хю Берингар си дойде с празни ръце от глупавото дирене покрай реката и разбра, че сте го търсили, отиде в манастира и там научи, че сте потеглили на север към Ридъкройсо. Хрумна ми, че имението на Бонел е съвсем близо до тези места. Тогава реших да поема нещата в свои ръце и взех тези момчета, за да разберем какво сте намислили. Управителят на имението изобщо не се усъмни, когато един офицер от Шрусбъри пристигна там и попита за отец Кадфел. Че защо? Или пък слугите? Казаха ни, че сте питали как се стига до няколко къщи оттатък хълмовете, и ето ни и нас. Тъй си рекох, появи ли се единият, другият ще е наблизо.
Значи никой не беше съобщил нарочно за беглеца. Това беше утешителна новина за Айфор ап Морган, който щеше да се почувства завинаги опозорен, ако някой негов роднина бе предал гост в собствената му къща. Тази вест бе важна и за Кадфел.
— Значи не Хю Берингар ви е изпратил? „Реших да поема нещата в свои ръце“, казахте. А той какво прави, докато вие вършите неговата работа?
— Спусна се надолу по реката заради някакви други глупости. Мадог Мъртвешката лодка му прати вест рано тази сутрин да слезе при Ачам и той тръгна обнадежден, въпреки че нищо няма да излезе и този път. Тъй че аз се възползвах да сторя каквото си бях наумил, и тази вечер ще му поднеса приятна изненада, когато отново се върне с празни ръце, а завари пиленцето, доведено от мен.
Това звучеше успокоително, защото явно очакваше с нетърпение да представи своя трофей, беше доволен от успеха си и надали щеше да тормози момчето.
— Едуин — каза Кадфел, — ще изпълниш ли онова, което ти кажа?
— Да — отвърна Едуин твърдо.
— Тогава тръгни спокойно с тях и не им създавай неприятности. Ти знаеш, че не си сторил нищо лошо, затова никой не може да те изкара виновен. Уповавай се в това. Когато те предадат на Хю Берингар, отговаряй спокойно на всичките му въпроси и му кажи цялата истина. Обещавам ти, няма да стоиш дълго в тъмницата — дано Господ не ме изоставя и ми помага, помисли си той. — Ако момчето ви даде дума, че ще тръгне доброволно и няма да се опитва да избяга, ще бъде излишно да го връзвате. Чака ви дълга езда, а вие ще бързате, за да стигнете преди здрач.
— Няма да му връзвам ръцете — каза Уордън с безразличие. — Онези двама мъже отвън са много добри с лъковете. Не му препоръчвам да се опитва да бяга.
— Няма да се опитвам — каза твърдо Едуин. — Обещавам. Готов съм! — той отиде при Айфор ап Морган и му се поклони почтително. — Дядо, сполай ти за добрината. Макар да не съм ти истински роднина — а много ми се иска! — ще ме целунеш ли на раздяла?
Възрастният мъж го хвана за раменете, приведе се и го целуна по бузата.
— Върви с Божията благословия и се върни свободен!
Едуин взе седлото и юздата си от ъгъла, където бяха прибрани, и излезе навън с гордо вдигната глава и вирната брадичка, а от двете му страни застана по един от хората на Уордън. Кадфел и старецът го проводиха няколко крачки, но после изостанаха и продължиха да наблюдават през отворената врата как малкото шествие се събира и потегля — най-отпред сержантът, момчето между двамата въоръжени конници, които яздеха съвсем близо до него, а отзад двамата стрелци. Вече застудяваше, въпреки че още беше светло. Щяха да стигнат в Шрусбъри по тъмно и за Едуин уморителното пътуване щеше да завърши в някоя каменна килия в крепостта на Шрусбъри. Но ако е рекъл Господ, нямаше да е за дълго. Два-три дни, ако всичко вървеше добре. Добре за кого?
— Какво иде кажа сега на моя внук Майриг — попита тъжно старецът, — когато дойде отново и види, че съм оставил да отведат госта ми?
Кадфел затвори вратата, след като за последен път мярна кестенявата глава на Едуин и слабата му фигура. Макар и добре сложен за възрастта си, между грубите мъжаги той изглеждаше невероятно дребен и беззащитен.
— Кажи му — отвърна той след дълъг размисъл, — че няма защо да се страхува за Едуин, тъй като накрая истината ще излезе наяве и той ще бъде свободен.