Разгледаха се още два спора за межди. Единият завърши приятелски, другото решение предизвика известна горчивина у губещата страна, но все пак бе прието. Една вдовица бе предявила иск към рода на мъжа си за парцел земя и спечели делото със свидетелските показания на шест-седем съседи. Предобедът преваляше и Кадфел, докато непрекъснато хвърляше поглед към вратата, започна да се чуди дали не бе сбъркал. А ако бе изтълкувал погрешно всичко? Тогава щеше да се наложи да започне отначало, Едуин щеше да се оказке сериозно застрашен и единственото му упование щеше да остане Хю Берингар, чието управление щеше да свърши със завръщането на Гилбърт Прескот от кралските коледни пиршества.
Благодарната вдовица точно се оттегляше със своите свидетели, поруменяла и щастлива, когато вратата на църквата се отвори широко. Дневната светлина плисна върху събралото се множество и остана така, докато една многочислена група влизаше в притбора. Кадфел извърна глава, както сториха поне половината присъстващи, и видя Майриг да пристъпва към откритото пространство отпред, където се изправи със седмина достолепни старци зад гърба си.
Беше облечен, както забеляза Кадфел, със същата памучна дрехи и тесни изопнати панталони, с които го бе виждал досега. Несъмнено това бяха дрехите му за празник и ги бе сложил за пред областния съд, както и тогава, при посещението в манастира. Единственото му друго облекло вероятно бе работното. И ленената кесия, завързана с кожени ремъчета за колана му, бе същата, зърната от Кадфел в лечебницата, където се беше потрудил, несъмнено само от добрина и без всякаква изгода, да прогони болките от ръждясалите стави на стареца. Такива кесии струват пари и траят дълго. Едва ли притежаваше втора такава.
Този широкоплещест и як мургав младеж, съвсем обикновен и приличен на чийто и да е син или брат, сега изобщо не изглеждаше обикновен. Беше застанал в средата на свободното пространство леко разкрачен, с ръце покрай тялото, но стегнати, сякаш всяка бе готова да измъкне някакво оръжие, въпреки че едва ли бе взел и ловджийски нож на това място, дваж по-свято, защото бе едновременно и църква, и съд. Беше измит и гладко обръснат, а процедената светлина открояваше всяка черта на кокалестото му, излъчващо сила лице, леко пребледняло и изопнато. Очите му бяха като горящи светилници, потънали в дълбоки кухини. Изглеждаше отчайващо млад и в същото време безкрайно стар и обладан от неутолим копнеж.
— Преди съдът да се е оттеглил — високо и ясно прокънтя гласът му, — имам една тъжба, която не търпи отлагане.
— Възнамерявахме да обявим край на това заседание — обади се кротко главният съдия. — Но ние сме тук, за да служим на правдата. Представи се и кажи за какво става въпрос.
— Казвам се Маприг, син на Ангарад, дъщеря на Айфор ап Морган, познат на всички мъже тук. По линия на същата тази Ангарад аз съм син на Жерваз Бонел, който, преди да умре, беше собственик на имението Молили. Тук съм, за да предявя претенции за това имение в правото си на единствен син на Жерваз Бонел. Явявам се, за да представя доказателства, че тази земя е уелска и попада под уелския закон, както и че съм син на този човек и единствено дете, което той някога е зачевал. Моят иск за имението Молили е по уелското право, а според него синът е син, все едно дали е заченат в брак, или извън него, при условие че бащата го е признал — той си пое дъх, а бледите изопнати черти на лицето му се изостриха още повече. — Ще ме изслуша ли съдът?
От трепета и ропота, които изпълниха църквата, сякаш дори стените от тъмно дърво настръхнаха. Тримата съдии се размърдаха и се спогледаха, но запазиха възхитително самообладание. Главният заяви със същия овладян тон:
— Ние сме длъжни и ще изслушаме всеки, който се яви в този съд с нетърпяща отлагане тъжба, както и да е поднесена тя, със или без съвет от адвокат, но за да е всичко по закон, делото може да изисква известно отлагане. Като имаш предвид това, можеш да говориш.
— Тогава ще започна със земята на Молили. Тук заедно с мен са четирима уважавани мъже, познати на всички присъстващи. Те имат земи, съседни на имението, и общите им граници ограждат девет десети от него. Само останалата една десета граничи с английска земя. И както всички знаят, цялото имение е от уелската страна на граничния насип. Нека моите свидетели да дадат показания в подкрепа на думите ми.