Той представи фактите съвсем честно, спомена ограничения кръг от присъстващи в онзи момент, от които единствен извънбрачният син на пръв поглед не е имал изгода от тази смърт.
— Майриг, както ни се струваше тогава, нямаше какво да печели, но ние с вас току-що разбрахме колко много е залагал всъщност. Договорът с моя манастир не беше подписан, а според уелския закон наследникът е той. Само че тогава ние не знаехме, че подобно позоваване е възможно. Нека ви разкажа историята му така, както аз я виждам. Откакто е станал мъж, той е наясно, че по уелския закон неговото положение на наследник е неоспоримо. Стигало му е да изчака смъртта на баща си като всеки друг син, за да предяви претенции за наследството. Дори завещанието на Жербаз Бонел след втория му брак, чрез което той прави свой наследник доведения си син, не е тревожело Майриг, защото как може подобен иск да се противопостави на правото му на единствен роден син? Но нещата се променят, когато бащата решава да дари имението на манастира срещу подслон, храна и грижа, както обикновено се прави при такива дарения. Аз твърдо вярвам, че ако договорът беше подписан веднъж завинаги, всичко щеше да приключи благополучно, този човек щеше да се примири със загубата си и никога нямаше да стане убиец. Но тъй като моят игумен бе повикан в Лондон, при това със сериозни основания да се предполага, че на негово място може да бъде назначен друг, той не можеше да подпише договора, а това съответно е възродило надеждата на Майриг и го е накарало отчаяно да търси някакво средство, за да се осуети завинаги подписването му. Защото, ако манастирът придобие законно право на собственост чрез окончателно сключване на споразумението, неговото положение пред закона става безнадеждно. Как би могъл да се бори с монасите от Шрусбъри? Те имат достатъчно влияние, за да направят така, че делото да се гледа в английски съд, а според английския закон — признавам го със съжаление и срам — деца като Майриг са ощетени и не могат да бъдат наследници. Твърдя, че чистата случайност, и то възникнала като резултат от добро дело, му е подсказала къде да намери средството за убийство, и го е изкушила да го използва. Много жалко, защото по природа той не е убиец, но сега носи бремето на своята вина и нито е редно, нито е възможно да добие право на собственост върху плода на своето престъпление.
Главният съдия се облегна назад с тежка въздишка и погледна Майриг, който бе изслушал всичко това със замръзнало лице и сковано тяло.
— Ти чу и разбра какво е обвинението срещу теб. Желаеш ли да кажеш нещо в отговор?
— Излишно е — заяви Майриг, мъдър в своето отчаяние. — Това са само думи. Няма никакви доказателство. Да, аз бях в къщата, както ви каза той, със съпругата на баща ми, с нейния син и двамата прислужници. Но това е всичко. Да, случайно се отбих в лечебницата и разбрах за маслото, което беше споменато. Но къде е нишката, която ме свързва с това деяние? Аз бих могъл да разкажа тази история за всеки от домашните през онзи ден и при същата липса на доказателства, но няма да го сторя. Хората на наместника от самото начало настояват, че извършител е доведеният син на баща ми. Не казвам, че това е истина. Само заявявам, че няма доказателство, което да ме посочва като виновник за разлика от останалите.
— Напротив — обади се брат Кадфел, — има такова доказателство. И нещо дребно прави това престъпление още по-печално, тъй като е единственото доказателство, че деянието съвсем не е било резултат на необуздан порив, извършено в момент на гняв, за да дредизвика впоследствие дълбоки угризения. Защото онзи, който е взел от моето масло от вълче биле от лечебницата ни, трябва да си е носил шише, в което да го сложи, после да го скрие, за да не го видят, и веднага щом остане сам, да се отърве от него. А мястото, където е намерено то, после ще покаже, че шишето не е могло да бъде оставено там от момчето Едуин Гърни, доведения син на Бонел. От всеки друг от домашните, но не и от него. Как се е движил той, е известно. Хукнал е навън от къщата право към моста и оттам в града, както може да се докаже от свидетели.
— Само думи, и то измамни думи! — обади се Майриг, добил малко самоувереност. — Защото това шише не е намерено, иначе щяхме да разберем от хората на наместника. Това е нескопосано скроена лъжа само за да бъде представена пред този съд.
Естествено, той не знаеше, не знаеха и Едуин, и Хю Берингар, тайната беше известна само на Кадфел и на брат Марк. Слава Богу, че брат Марк намери шишето и отбеляза мястото. Него поне не го подозираха, че е нечий продажен шпионин.