По лицето на Монроу пробяга сянка на недоволство.
— Това не е достатъчно, Шей.
— За какво говори? — поисках да узная.
Шей откъсна намусен поглед от Монроу и се обърна към мен.
— Отказах да им разкрия каквото и да било за Вейл, както и за онова, което научихме в библиотеката, докато не те доведат тук. Здрава и в безопасност.
— О!
Незнайно как успях да не се изчервя, ала усетих как във вените ми се разлива топлина.
Свил ръце в юмруци, Итън закрачи напред-назад.
— Не ме интересува дали е Потомъкът или не. Та той едва сега навлиза в нашия свят. Би трябвало да следва правила, не да поставя условия.
— Мога да си тръгна още сега, ако искате — изръмжа Шей. — Щом смятате, че се натрапвам.
— Вратата е ей там — посочи я Итън.
— Достатъчно! Това е положението, Итън — отсече Монроу. — Отсега нататък ще е така. Ясно?
Итън го изгледа безмълвно, преди да се обърне и да отиде в другия край на стаята.
— Добре тогава — каза Ариадна. — Тъй като едва ли можем да говорим за Вейл, преди Аника да се присъедини към нас, защо не се погрижим за представянето?
И тя пристъпи грациозно напред, усмихвайки се така, сякаш въздухът в стаята не тегнеше от напрежение.
Монроу сбърчи чело.
— Представянето?
— Разбира се — отвърна тя. — Ти май забравяш, че това е големият ми дебют. Покрай цялото вълнение около Шей никого не го е грижа. Ала аз получих нареждане да се явя на служба при теб, Монроу — при тези думи тя го плесна през гърдите с листовете, които държеше. — Вярвам, че ще останеш доволен от завършването на обучението ми в Академията. Вече съм готова да бъда причислена към отряда Халдис.
Монроу въздъхна и взе документите.
— Да, Ариадна. Поздравления за успешно взетите изпити. С радост те приветстваме сред нас.
Ариадна му отвърна с някакво подобие на усмивка.
— Просто Адна. Иначе е направо непроизносимо.
— Щом настояваш. Завърши подготовката си забележително бързо, а с отличните препоръки, които получи от преподавателите си, можеш да бъдеш назначена, където поискаш.
— Знам — присви очи Ариадна.
— Не е нужно да работиш с Халдис.
— Знам — отвърна тя през стиснати зъби. — Вече е решено. Няма да се отървете от мен толкова лесно.
— Знаеш, че не това имах предвид — започна Монроу, ала Ариадна го прекъсна.
— Забрави — при тези думи тя отметна кичур тъмна коса от очите си и се усмихна непресторено на Конър. — Радваш ли се да ме видиш? Ти си в аванпоста от… колко станаха… три месеца?
— По-скоро шест — отвърна той. — През които ти очевидно си успяла напълно да ме забравиш. Нали те видях как правиш мили очи на Потомъка, когато влязохме. Научили сме се да флиртуваме, а?
— Изобщо не флиртувах — каза Ариадна, но когато хвърли кос поглед на Шей, по бузите й пробяга едва забележима руменина… или поне така ми се стори. — Отлично знаеш къде бях и защо трябваше да съм там. Не съм те изоставила.
Шей ме изгледа виновно и аз забих нокти в дланите си. Кое беше това момиче?
— На един мъж му е ясно, когато го зарежат — Конър сложи ръка на сърцето си.
— За това ли се опитваш да минеш тези дни? — подсмихна се Ариадна насмешливо. — За мъж? Аз пък си мислех, че по-скоро за клоун… или пък позьор.
— Не — отвърна Конър. — Определено претендирам да съм мъж. Искаш ли да видиш и доказателството?
— Ще ти бъда задължен, ако отговориш с не, Ариадна — направи гримаса Монроу, ала зад раздразненото изражение, което си придаде, се криеше усмивка.
Тя обаче се изпари миг по-късно, когато Ариадна се сопна рязко:
— Май е по-добре да не питам дали изобщо сте усетили липсата ми.
Монроу се намръщи и Конър побърза да се обади:
— Лично аз си умирам от щастие, че отново те виждам — заяви той и като се приближи, я целуна по бузата. — Тес и Айзък никога не са тук, а Итън е прекалено кисел, за да е добра компания. Пък и не е дори наполовина толкова приятен за очите, колкото си ти.
Погледнах към Ариадна. Беше хубава… прекалено хубава. Беше ли флиртувала с Шей, докато аз бях в безсъзнание?
— Конър се шегува — каза тя и като му обърна гръб, погледна към Шей.
— Изобщо не се шегувам. Не се засягай, Итън.
— Направо съм съкрушен — безучастно подхвърли Итън.
— А това е момичето вълк, така ли? — усмихна ми се Ариадна. — Шей не спря да говори за теб през цялото време.