— Там ли отиваме? — Мейсън също бе разтревожен от тъмнината, зейнала пред нас.
— Да — неспокойно отвърна Адна. — Не съм сигурна защо е толкова тъмно.
— Няма значение — каза Конър. — Пък и не е като да имаме друг избор — трябва да се върнем. Ако нещо не е наред, ще разберем, когато преминем от другата страна.
— Страшно окуражаващо — подметнах, но когато Брин си пое разтревожено дъх, съжалих, че се бях обадила, и я стиснах за ръката.
— Но вярно — рече Конър. — Итън, застани начело. Вълците — вървете след него и за всеки случай дръжте зъбите си в бойна готовност. Кала, Адна и аз сме последни и ще затворим вратата веднага щом преминем.
— Бойна готовност? — сбърчи вежди Брин.
— Иска да се преобразите — обясних.
— На драго сърце — заяви Нев и в следващия миг вече бе приел вълчия си образ.
Мейсън и Брин последваха примера му и тримата започнаха да се ближат и побутват с муцуни. Сабин обаче не сваляше очи от Итън. Погледна за миг към останалите Стражи, но не се преобрази.
Конър ми се усмихна тъжно:
— Давай, нали си една от тях.
Кучешките ми зъби вече бяха започнали да се издължават, когато отвърнах на усмивката му:
— Само да си се опитал да ме погалиш!
— Добре дошла, Кала — Брин ме близна по челюстта. — Липсваше ни.
Нев и Мейсън също се приближиха, побутвайки ме с муцуни.
— Всичко наред ли е между нас? — попитах.
— Ти ни кажи, нали ти си алфата — Нев ме гризна закачливо по рамото. — След като това ще е новата глутница, единствено от нас зависи дали ще се получи.
— Точно така — размахах опашка аз.
— Може ли да се махаме оттук? — Мейсън риеше нетърпеливо с лапа.
Хвърлих поглед към Конър, който ни наблюдаваше, а по лицето му се четяха едновременно респект и любопитство.
Сабин също се взираше в нас, но въпреки това си остана в човешки облик и продължи да се държи настрани.
Итън повдигна вежди, местейки поглед между нас и Сабин, сякаш изборът й го учудваше.
— Май сме готови, Итън — каза Конър. — Ще ни поведеш ли? Сега, когато отново си цял?
— Върви по дяволите — изръмжа Итън и като хвърли кос поглед на Сабин, се изчерви.
Тя все още се взираше невиждащо пред себе си, зъзнейки под якето му, което бе увила плътно около тялото си. Някак си не вярвах, че трепери от студ.
— Защо не го последваш, Сабин? — каза Конър. — Дръжте се близо един до друг.
Сабин кимна и изчезна през портала. Останалите от глутницата се втурнаха след нея, но аз се поколебах за миг, местейки поглед между тях и улицата, отвеждаща към „Едем“. Това място бе променило всичко. То бе отнело душата на брат ми, впримчило бе Рен в скверния си плен и се бе превърнало в гроб за Монроу.
Вместо да тръгна след глутницата си, приех човешката си форма и се обърнах към Конър.
— Ами ако…
— Никакво връщане назад — той поклати глава и за моя изненада пристъпи напред. Прегърна ме и облегна брадичка на главата ми. — Днес всички изгубихме по нещо.
Адна ни наблюдаваше безмълвно, а сълзите в очите й отразяваха мигащите светлинки на магическата врата.
Кимнах и се отпуснах в прегръдката му за миг, преди да приема вълчата си форма и да скоча в непрогледните дълбини на портала.
24
Мощна струя горещ въздух ме запрати обратно към вратата, през която бях преминала току-що. За момент помислих, че нещо се е объркало с портала и съм хваната като в капан между световете, където щях да бъда погълната от нищото и да изгоря жива. Гъст дим изпълваше очите и дробовете ми и ми пречеше да виждам. Преобразих се, за да извикам Търсачите, ала вместо това се свлякох на колене и се разкашлях мъчително, размахвайки отчаяно ръце пред себе си.
— Кала!
Някой ме улови над лакътя и ме издърпа настрани. Едва успях да различа лицето на Ансел през пушека.
— Трябва да се махнеш оттук — изсъска той и ме изтегли още по-далеч от портала.
— Какво става? — попитах, задавяна от дим.
Поне вече знаех къде съм — в преддверието на Чистилището. Буйни пламъци играеха по стените и опустошаваха щаба на Търсачите.
— До стълбите има още двама! — разпознах гласа на Итън.
— Не спирайте! — изкрещя Айзък миг по-късно. — Не им позволявайте да ви хванат натясно!