Нев, Брин и Мейсън бавно отстъпиха назад, без да свалят очи от воините, настръхнали в очакване да видят какво ще се случи. Ансел се сви зад нас, без да издава звук, сякаш се опитваше да изглежда възможно най-малък и незабележим.
— Благодаря ви — каза Аника.
Погледът й се спря върху Итън и едната й вежда подскочи, ала той още по-силно притисна Сабин към гърдите си. Аника се обърна към Конър и когато проговори, гласът й режеше като нож:
— Какво означава това непланирано посещение? При това — в компанията на Стражи. Имате късмет, че не ви нападнахме в мига, в който се появихте.
Конър не трепна.
— Нямахме друг избор.
— Ще очаквам подробен доклад — Аника издаде неодобрителен звук. — Къде е Монроу?
— Мъртъв е — отвърна Адна. — А Пазителите удариха щаба в Денвър.
— Как? — ахна Аника. — Какво стана?
Конър ме погледна, но не й отговори.
— Братът на алфата се обърна срещу нея — обади се Лоуган и опита да се надигне, но Конър го блъсна обратно на земята.
— Кой си ти? — Аника пристъпи към него.
— Казвам се Лоуган Бейн — той изгледа свирепо Конър. — Тук съм, за да ви предложа помощта си, ако главорезите ви не ме убият преди това.
— Бейн? — повтори Аника. — Пазител?
— Да, Пазител съм. Но се отказах от баща си и останалите като мен. Мястото ми не е там, а тук, сред вас.
— Как ли пък не! — изръмжа Конър.
— Ще допуснете огромна грешка, ако откажете предложението ми — сопна се Лоуган. — Мога да ви дам родителите на Потомъка.
— Тристан и Сара? — Аника коленичи до него. — За твое добро се надявам да казваш истината.
— Това правя.
— Не го слушай — намеси се Адна, отблъсвайки Конър, който се опита да я спре. — Той е Пазител. Аника, баща ми е мъртъв!
— Не може ли да решим по-късно? — Сайлъс се приближи до Аника с куцукане. — Не съм сигурен с колко време разполагаме.
Раздърпаният му вид накара Аника да сбърчи чело.
— Какво имаш предвид?
— Аванпостът в Денвър падна. Ето защо се върнахме непредвидено. Ако враговете ни са успели да сложат ръка върху информацията, която държахме там, преди сградата да изгори, ще разберат къде е Академията.
Кръвта бавно се отцеди от лицето на Аника.
— Не.
— Да — каза Сайлъс. — Академията трябва да бъде преместена. Още сега.
26
Търсачите ни караха да бързаме, колкото можем. Ръцете на Лоуган бяха вързани, всяко негово движение се следеше от четиримата Нападатели, които го съпровождаха. Строгият надзор, под който държаха Пазителя, сигурно би ми вдъхнал увереност, ако не се бяха отнесли по същия начин и с брат ми.
И докато Лоуган вървеше, без дори да се опитва да скрие усмивчицата, която играеше по устните му, Ансел крачеше между въоръжените Нападатели с наведена глава и несигурна стъпка.
— Трябва да спрем това — прошепнах на Шей.
— Знам — отвърна той. — Още щом стигнем в Академията, ще говоря с Аника. Не мисля, че дотогава ще му сторят нещо лошо.
Изгледах го кръвнишки.
— Ансел не го заслужава. И сам видя колко бе съкрушен. Просто не си е давал сметка…
— Знам, Кала — Шей взе ръката ми в своята и с поглед ми каза да понижа глас. — Знам. На твоя страна съм, но преди да можем да ги убедим, че Ансел не представлява заплаха, трябва да разберем какво е станало.
Отскубнах се от него и изтичах при Конър, който вървеше пред нас заедно с Адна.
— Конър, не можеш ли да направиш нещо? — изсъсках. — Ансел не е виновен.
— Не сега — отвърна Конър. — Дори да можех да направя нещо, в момента нямаме никакво време.
Лицето на Адна бе като издялано от камък.
— Адна — започнах, — моля те…
— Конър е прав — рече тя, без да ме погледне. — Сега нямаме време. Трябва да се заемем с това.
При тези думи тя посочи внушителната постройка, която се извисяваше над царевичните ниви. Гледана отвън, Академията бе още по-впечатляваща, отколкото отвътре. Вдлъбнатите, мраморни стени искряха на лъчите на зимното слънце, успели да пробият тежките облаци. Четири тънки кули се издигаха към небето, разделяйки вълнообразната повърхност на сградата на равни интервали. И четирите етажа бяха покрити с прозорци, от което Академията изглеждаше като изпълнена със светлина.
Не можех да откъсна очи от масивната постройка, която сякаш ставаше по-голяма с всяка наша крачка. Как биха могли да преместят нещо подобно?