— Последвах миризмата ти.
— Разбира се — обърнах му гръб и се отдалечих от фонтана, потъвайки в сенките на градината. — Върви си.
— Не — той изтича пред мен и ми препречи пътя.
— Не се шегувам, Шей.
— Нито пък аз. Не мисля, че точно сега трябва да бъдеш сама.
— Не ти решаваш.
Той се пресегна и отметна бледорусите кичури, които падаха покрай лицето ми.
— Плитката ти я няма, а? — той се усмихна, играейки си с косата ми. — Харесва ми. Много ти отива така.
Усмивката му се стопи, когато не отговорих.
— Не е нужно да го правиш сама — прошепна той.
— Но аз съм сама — отвърнах и почувствах огромна празнина в гърдите си.
— Знаеш, че не е вярно.
Поех си рязко дъх и стиснах юмруци.
— Кажи ми кое е вярно тогава.
— Обичаше го, нали? — Шей не откъсваше очи от моите.
— Да.
Думата увисна между нас, безцеремонна в своята истинност. Цялата треперех, но не можех да си поема дъх, за да се успокоя.
Шей направи още една крачка към мен. Когато проговори, гласът му бе нисък, ала решителен.
— Но не така, както обичаш мен.
Олюлях се, сякаш ми бе ударил шамар.
— Кала — промълви той и посегна към рамото ми. — Не бива да обвиняваш себе си. Нищо от това, което стори, нито чувствата, които изпитваш, не са отговорни за избора на Рен.
Отдръпнах се от протегнатата му ръка.
— Престани. Не искам да говоря за това. Просто не мога.
— Права си — меко каза той. — Сега не е време за разговори.
Всичко стана толкова бързо, че дори не разбрах как се озовах в обятията му. Стиснах го за раменете, а ноктите ми потънаха дълбоко в кожата му. Той обаче не ме пусна и вместо това ме притисна още по-плътно до себе си.
Изръмжах и опитах да се отскубна, но Шей ме държеше толкова здраво, че усещах биенето на сърцето му до моето. Ситният дъждец се сля със сълзите ми и устните на Шей проследиха дирята им. Вкопчих се отчаяно в него, а той зашепна тихи, успокояващи думи, без да престава да ме целува.
Вдигнах лице едва когато бурята на тъгата ми отмина. Шей улови долната ми устна между зъбите си и аз се отдадох на целувката толкова пламенно, че той не успя да запази равновесие и падна. Когато най-сетне спряхме да се търкаляме по пътеката, аз се озовах под него и, едва успяла да си поема дъх, отново го целунах, докато трескаво разкопчавах ризата му. Шей изръмжа гърлено и с едно движение свали ризата от раменете си, а аз зарових пръсти в косата му, влажна от ситния дъжд.
Устните му се плъзнаха по шията ми. Чувах плиткото си, накъсано дишане, излизащо на пресекулки. Нощният въздух, в който сладкото ухание на напъпили рози се смесваше със соления дъх на морето, нахлу между полуотворените ми устни.
Устните на Шей милваха голата кожа на корема ми и за миг се зачудих какво бе станало с ризата ми. И с кожените ми панталони.
После обаче целувката му се спусна още по-ниско и пропъди всяка мисъл за липсващите ми дрехи.
Сребристите облаци над нас се разтвориха като дантелени завеси, полюшвани от вятъра, и лунните лъчи ни обвиха като паяжина. Нощното небе се проясни и бледата светлина, заблещукала в градината, очерта тялото на Шей, надвесено над моето. Устните му проследиха линиите на лицето ми, бедрата му се притиснаха в моите и ние се вплетохме един в друг. Чувствах всеки удар на сърцето му и усетих, че започвам да треперя, когато дълбоко в мен нещо се надигна и ме изпълни с копнеж, който само той можеше да задоволи. Когато Шей отново ме целуна, желанието едва не ме прекърши. Той се отдръпна лекичко и ме погледна. Не каза нищо, ала въпросът се четеше в очите му.
— Да — промълвих и с целувката си отговорих на неизречения въпрос.
28
Клъц, клъц, клъц.
Свила устни, Брин съсредоточено въртеше ножицата.
— Сериозно ти казвам, Кал, ако си искала да се подстрижеш, трябваше просто да ме помолиш. Всичко си оплескала.
Загледах се в кичурите коса, които бавно падаха по земята. Не беше лесно да стигна дотук. Бях успяла да се освободя от прегръдките на Шей, без той да ме усети и незабелязано да се измъкна от стаята му.
Не че съжалявах, задето бях прекарала нощта с него, но не знаех какво ще ми донесе утрото, а вече бях достатъчно замаяна от случилото се през последните двайсет и четири часа. Трябваше да остана сама поне за малко, преди да съм в състояние да говоря с Шей за онова, което се бе разиграло в градината тази нощ. Както и в стаята му.