Брин кимна и изтри потеклите по бузите й сълзи.
— Искаш ли да го видиш? И без това е време да сменя Мейсън. Става доста кисел, ако не се храни през два часа.
— Това важи за всяко момче на неговата възраст — усмихнах се аз и я хванах за ръка. — Да вървим при Ансел.
По устните на Брин плъзна лукава усмивка.
— Ама ти наистина ли няма да споделиш нищо за тази нощ?
— Не — отсякох, ала по моите устни също играеше усмивка.
Светът ми бе в хаос, но с Брин до мен, всичко бе някак по-лесно.
Не бяхме направили и няколко крачки, когато тя спря и ме погледна.
— Какво има?
— Нищо — Брин улови и другата ми ръка в своята и я стисна. — Просто… Сабин е права.
— За кое? — попитах, мъчейки се да разгадая изражението й — не изглеждаше разстроена, само любопитна.
— За Шей. Той е новият ни алфа и трябва да бъде част от глутницата.
— О!
Размърдах се неловко. Макар и да не бях против идеята Шей да бъде моят партньор алфа, все още се нуждаех от време, за да свикна с нея.
— Ще бъде добре, ако го доведеш — продължи Брин. — Елате заедно — двамата алфи. Така ще покажете на Ансел, че нещата се променят. Че той… че ние все още имаме бъдеще.
Кимнах. Дали знанието, че светът, който му бе отнел толкова много, вече няма власт над нас, щеше да помогне на Ансел? Той открай време вярваше, че любовта е на първо място. Може би ако видеше, че съм с Шей, по свой избор и по своя воля, щеше да се съвземе?
— Добре — кимнах отново. — Ще отида да го намеря.
— Чудесно!
Брин ме прегърна и аз долепих лице до гъстите й къдрици, припомняйки си колко точно уханието й отразяваше характера й — сладко и леко пикантно, като смесица от карамел и канела. Ухание, което те караше да се чувстваш като у дома, където и да си.
Брин затича по коридора, а аз отидох до стаята на Шей и почуках на вратата.
Не получих отговор и почуках отново. Може би беше заспал.
— Няма го.
Обърнах се и видях Адна да се приближава.
— Къде е?
— Аника го накара да отиде в тактическата зала на Халдис заедно с всички Водачи — обясни Адна и кимна по посока на залата. — Разработват стратегия как да вземат Тордис.
— Защо не ми казаха? — сбърчих чело аз.
— И това обсъждат. Като се има предвид съмнителното положение на брат ти, някои от отрядите изразиха съмнение доколко е разумно да вземем със себе си и Стражи, когато отидем да го приберем.
Не знаех дали съм слисана, ядосана или и двете.
— Планират мисия без наше участие?
— Претеглят възможностите — отвърна Адна и по устните й пробяга усмивка. — Което е добре дошло за нас.
— За нас? — повторих, леко обезпокоена от пламъка, лумнал в очите й.
— Нуждая се от помощта ти за една друга мисия — каза тя и докосна камите на кръста си. — Тайна мисия.
Усетих как косъмчетата по тила ми настръхват.
— Каква?
Адна сви устни, така че те заприличаха на тънка черта, прорязваща лицето й.
— Отиваме да спасим брат ми.
29
За миг изпитах чувството, че подът е пропаднал под краката ми и се сгромолясвам. Олюлях се и Адна ме сграбчи за ръката.
— Кала? Добре ли си?
Тръснах глава, мъчейки се да потуша пожара, който сякаш лумна в главата ми.
— Чу ли какво казах? — попита тя, повеждайки ме нанякъде.
Аз кимнах.
— Брат ти?
— Да.
— Имаш предвид Рен? — едва успях да изрека името му на глас, толкова трудно ми беше. — Не говориш сериозно. Това означава да се върнем във Вейл!
Адна запуши устата ми с ръка.
— Не тук.
Трябваше да прехапя език, за да спра напиращите в гърдите ми въпроси. Адна продължи да ме води нанякъде. Подминахме моята стая, после още няколко, докато най-сетне тя отключи една врата и ме издърпа вътре.
Макар като архитектура да бяха напълно еднакви, стаята, в която се озовах, едва ли би могла да изглежда по-различно от моята. Спалнята, в която ме бяха настанили, имаше типичния безличен вид на стая за гости, приятна и лишена от каквото и да било излъчване.
Тази на Адна обаче бе същинска експлозия от цветове — стените грееха във виолетово, черно и алено, а върху леглото бе метната пищна кадифена покривка, която стигаше чак до пода. Адна завъртя копчето на една уредба и мощният звук, който ме връхлетя, накара ярките стени да се разлюлеят пред очите ми.
— Харесваш ли „The Raveonettes“7? — попита тя и още повече усили музиката.