Аника се усмихна, но това беше невесела усмивка.
— Искаме да се върнеш във Вейл.
Можех само да се надявам, че съм успяла да запазя безстрастно изражение.
„Да се върна във Вейл.“
Нима не исках точно това? Защо тогава изпитах чувството, че се вледенявам?
— Не говорите сериозно — каза Шей и пристъпи напред, сякаш за да ме прикрие от пронизващия поглед на Аника. — Та те ще я убият в мига, в който кракът й стъпи там!
Изгледах го сурово. Прав беше, ала нали бях родена, за да се бия. Първоначалният шок от думите на Аника започваше да отминава, но кучешките ми зъби си останаха опасно заострени.
„Аз съм алфа, Шей, не беззащитно кутре. Никога не го забравяй.“
— Нямаме предвид да се върне към предишния си живот — каза Аника. — Сега, когато Потомъкът е тук, войната ще бушува без прекъсване. Пазителите ще хвърлят всичките си сили срещу нас. Трябва по някакъв начин да вземем надмощие над тях.
— И как точно ще го направим като изпратим Кала във Вейл? — попита Шей.
— Искаме да опитаме нещо — Монроу положи ръка на рамото му и го дръпна назад. — Нещо, което вече сработи веднъж, много, много отдавна. Съюзничество.
Съюзничество. Опустошението. Първото въстание на Стражите. Всичко започваше да си идва на мястото.
— О! — можах да кажа само, обзета едновременно от надежда и от страх.
Война.
„Търсачите се готвят за война и аз съм първият им удар.“
При мисълта за битка мускулите ми начаса се напрегнаха, стоманени, готови да се хвърлят в бой.
— Я почакайте — Шей махна ръката на Монроу от рамото си. — Имате предвид съюзничество със Стражите?
— И преди сме прибягвали до тази стъпка и тя значително увеличи способността ни да се съпротивляваме на Пазителите.
Шей поклати глава.
— Аз четох друго. Знам всичко за Опустошението. Имате късмет, че Стражите не са били изличени от лицето на земята.
„Стига си се опитвал да ме защитиш.“
Шей обаче не обърна внимание на предупредителното ми изръмжаване, вперил поглед в Монроу.
— Опустошението завърши зле — призна Водачът. — Ала за известно време имахме успех. Този път едно подобно обединяване на силите би могло да реши изхода от войната.
— Пък и сега притежаваме нещо жизненоважно, което не съществуваше предишния път — добави Аника.
— И какво е то? — поиска да узнае Шей.
— Ти.
Сега бе ред на Шей да каже „О!“.
Погледнах го, чудейки се дали бе успял да научи нещо повече за ролята си в мистерията, която бяхме разплели в Нейл. Аника бе казала, че Шей е от жизненоважно значение и че неговото присъствие би могло да се окаже онази разлика между Опустошението и сега, с чиято помощ щяха да спечелят войната. Надявах се, че е права, като се имаше предвид какво ми бе струвало да спася живота на Шей.
— Защо? — изсъска Рен. — Какво у него струва толкова, че си готова да погубиш живота си?
— Той е Потомъкът — прошепнах. — Може би единственият, който е в състояние да ни спаси. Всички нас. Ами ако един ден животът ни принадлежи само на нас и на никой друг? Ако повече не трябва да слугуваме на Пазителите?
Припомних си думите, които бях изрекла тогава, ала имаше още един въпрос, който не се бях осмелила да задам пред Рен. Не и когато и моят живот, и този на Шей, висяха на косъм.
Ако мога сама да избирам съдбата си?
Връхлетелите ме спомени накараха тялото ми да потрепери. Обичах Шей. От мига, в който ме докосна за първи път.
Той пробуди в мен нещо, което дотогава дори не подозирах, че е потънало в сън. Нашите тайни, откраднатите мигове заедно, забранените целувки, всичко, което бяхме рискували един за друг — ето какво бе определило избора, довел ме тук.
Бях се отклонила от предначертания ми път, защото не можех да го оставя да умре. Ала това не бе единствената причина да избягам от Вейл. Светът, който познавах, бе рухнал около мен. Истинската алфа защитава своята глутница.
Предвожда я. А аз ги бяха изоставила, макар и само защото вярвах, че това е единственият начин да ги спася.
Възползвайки се от това, че в момента Шей бе погълнат от собствените си мисли, аз побързах да обявя намеренията си за своето място във войната. Въпреки недоверието ми към Търсачите, се нуждаех от помощта им. Те като че ли ми предлагаха точно това, от което се нуждаех — възможност да отведа глутницата си далеч от Пазителите.