Выбрать главу

— Знам, че не е единствената причина — каза Шей и изострените му кучешки зъби проблеснаха за миг. — Въпреки това е важно. Церемонията, принудата да се обвържеш с него — това беше пълна лудост!

— Как можеш да говориш така за Рен! Та той се опита да ни помогне. Излъга заради нас и Пазителите несъмнено ще научат. Може да го убият заради това!

Не, всъщност бе още по-лошо. И именно осъзнаването на ужасната истина ме изпълваше с такава ярост. Свела очи към пода, се поправих:

— Те ще го убият.

Дори не се опитах да скрия мъката си, когато отново вдигнах поглед към Шей, без да мигам, макар очите ми да бяха пълни със сълзи.

Шей пребледня, а вените на врата му изпъкнаха, ала онзи, който реагира, беше Монроу.

— Рен? — повтори той с разширени очи, мъчейки се да овладее гласа си. — За Рение Ларош ли говорите?

— Познаваш ли го? — учудих се аз.

Монроу извърна лице.

— Чувал съм за него — отвърна той дрезгаво.

— Интересно развитие на нещата — каза Аника, без да сваля изпитателния си поглед от Монроу. — Би могло да се окаже от жизненоважно значение, не мислиш ли?

Монроу кимна, без да среща погледа й.

— Разкажете ни за церемонията — обърна се Аника към нас. — Така по-добре ще разберем точно какво ни очаква във Вейл.

— Кала и Рен трябваше да сформират нова глутница тази пролет — обясни Шей, взирайки се сърдито в мен. — Нова глутница, която да брани пещерата Халдис — при тези думи той стисна зъби. — Още един от уредените съюзи на Пазителите.

Отвърнах на сърдития му поглед, сдържайки с мъка резкия отговор, който ми бе на езика. Нима не бях избягала от церемонията, изоставяйки Рен и излагайки на опасност живота на приятелите си, само и само за да го спася? Какво още трябваше да му доказвам?

— Запознати сме с тази практика — каза Монроу, срещайки погледа ми. — От него ли се опитваше да избягаш?

— Не, не от него — отговорих и видях как ръцете на Шей се свиха в юмруци. Може и да беше дребнаво, ала това ме изпълни със задоволство. — Пазителите възнамеряваха да ни накарат да убием Шей като част от церемонията. Открих го вързан в гората. Трябваше да избягам, за да го спася.

Шей дори не ме поглеждаше и мимолетният пристъп на доволство бързо отстъпи място на чувство за вина. Не ми стана по-леко и от това, че Адна бе взела ръката му в своята и тихичко му шепнеше нещо.

„Страхотно, аз съм гадната кучка, а тя е съчувстващата приятелка. Чудесна работа, Кала, няма що!“

— Жертвоприношението — каза Монроу. — Знаехме, че е предвидено за Сауин, но не бяхме сигурни къде ще се състои. Успяхме да засечем Потомъка чак в имението „Роуан“.

— За наш късмет — потреперих само като си представих какво би могло да се случи, ако Търсачите не се бяха появили онази нощ.

— Стражите търсеха ли ви? — попита Монроу и аз кимнах.

— Изпратиха вълците на Бейн по дирите ни.

— Цялата глутница? — сбърчи чело Аника. — Как успяхте да им се изплъзнете?

Шей въздъхна, сякаш правеше огромен компромис като го признаваше:

— Рен ни помогна. Настигна ни в гората, но ни остави да избягаме и отклони останалите от следите ни.

— Помогнал ви е? — очите на Монроу ме гледаха, ала тъмният блясък в тях си оставаше напълно неразгадаем.

— Да — прошепнах едва чуто, тъй като ми бе трудно да дишам. Всеки наново преживян миг от онази нощ бе като камък върху гърдите ми, докато купчината, която ме затискаше, не започна да ме задушава.

Адна не откъсваше поглед от нас.

— Радвам се да го чуя — каза Монроу.

— Аз също — усмивката, пробягала по устните на Аника, изчезна така бързо, както се бе появила. — Това вещае добро начало за плановете ни.

И този миг на прага се появи Конър.

— Какво изпуснах? — попита той, но после се намръщи, забелязал преплетените пръсти на Адна и Шей. — Нека отгатна: Потомъкът ти е направил предложение?

— Тя познава Рение Ларош — Адна се усмихна широко на киселото му изражение и продължи да държи Шей за ръка. — И двамата го познават.

Шей направи физиономия и издърпа пръстите си от нейните, като в същото време ми хвърли кос поглед. Усмихнах се и изражението му омекна.

Конър подсвирна, а раздразнението му отстъпи място на изненада.

— Интересно! — каза той и двамата с Адна се спогледаха многозначително.