Той отвори уста, ала преди да успее да каже каквото и да било, аз се преобразих и приклекнала като за скок, оголих зъби насреща му, ръмжейки заплашително. Имах две възможности — да го разкъсам на парчета или да се втурна покрай него. И най-вероятно разполагах само с няколко секунди, за да реша.
Ръката му се спусна към кръста и отметна коженото яке, разкривайки дръжката на дълга, извита сабя.
„Аха, значи ще се бием.“
Мускулите ми потръпнаха и аз се засилих, готова да впия зъби в гръкляна му.
— Почакай.
Той свали длан от дръжката на сабята и вдигна умиротворително ръце.
Замръзнах на мястото си, поразена от жеста му и доста подразнена от самонадеяността му. Сякаш можеше да ме успокои толкова лесно! Щракнах заплашително с челюсти, но все пак се осмелих да хвърля поглед към коридора зад него.
— Не би искала да го направиш — каза той и лекичко се отмести, закривайки коридора от погледа ми.
В отговор аз изръмжах.
„А ти не би искал да научиш на какво съм способна, когато ме притиснат до стената.“
— Разбирам, че инстинктът те кара да опиташ — продължи той, скръствайки ръце пред гърдите си. — Може и да минеш покрай мен, но в дъното на коридора ще се натъкнеш на пазачи. Дори да успееш да се промъкнеш и покрай тях — на което вероятно си способна, все пак си алфа, — на всички изходи пазят още по-многобройни отряди.
Все пак си алфа.
„Откъде знае коя съм?“
Отстъпих назад, без да преставам да ръмжа, и хвърлих поглед към високите прозорци зад себе си. Лесно можех да строша стъклото. Вярно, щеше да боли, ала стига да не се намирахме твърде нависоко, щях да оцелея.
— Няма да стане — каза той и също погледна към прозорците.
„Какъв е този тип? Четец на мисли?“
— Ще паднеш върху солиден мрамор от повече от петнайсет метра — при тези думи той направи крачка напред и аз отново отстъпих. — А никой тук не иска да пострадаш.
Ръмженето заглъхна в гърлото ми.
Той понижи глас и бавно каза:
— Защо не приемеш човешката си форма и да поговорим.
Изскърцах раздразнено със зъби и направих крачка напред, но и двамата знаехме, че с всяка изминала минута самоувереността ми намалява.
— Ако се опиташ да избягаш — продължи той, — ще бъдем принудени да те убием.
Каза го толкова спокойно, че ми трябваше секунда, докато осъзная значението на думите му. От гърдите ми се откъсна кратък, сърдит лай, който отстъпи място на мрачен смях, когато отново си възвърнах човешкия облик.
— Мислех, че никой тук не иска да пострадам.
Едното ъгълче на устните му трепна.
— Така е. Кала, аз съм Монроу.
И той направи крачка към мен.
— Стой, където си — оголих аз кучешките си зъби.
Той спря.
— Все още не си се опитал да ме убиеш — казах, като продължавах да оглеждам стаята в търсене на нещо, което би ми дало тактическо превъзходство. — Но това не означава, че мога да ти имам доверие. Видя ли сабята, която виси на кръста ти, дори да трепва, ще останеш без ръка.
Той кимна.
Главата ме болеше от хилядите въпроси, които се въртяха в нея, отново започваше да не ми достига въздух. Ала не можех да си позволя пак да изпадна в паника. Нито пък да покажа и най-малка слабост.
Постепенно в съзнанието ми се надигнаха спомени и по кожата ми сякаш плъзнаха ледени пръсти, които ме накараха да настръхна. Викове на болка отекнаха в главата ми. Потреперих, видяла отново как призраци плъзват около мен като неясни сенки, докато някъде отгоре долитаха писъците на сукубите. Кръвта ми се вледени.
Монроу! Момчето е ей там.
— Къде е Шей?
Едва успях да произнеса името му и с ужас зачаках отговора на Монроу.
Още образи от миналото нахлуха в ума ми, бъркотия от картини, които отказваха да застанат на фокус. Борех се с тях, мъчейки се да ги уловя и да ги накарам да останат неподвижни поне за малко, така че да добия някаква представа какво се бе случило и как се бях озовала тук. Спомних си как тичаме из тесни коридори и как, давайки си сметка, че сме хванати натясно, се втурваме в библиотеката на имението „Роуан“. Видях Боск, вуйчото на Шей, да подкопава яростта ми, посявайки у мен съмнение за онова, което ни се случваше.
— Кажи ми кой си в действителност.
— Аз съм вуйчо ти — спокойно отвърна Боск и пристъпи към нас. — Твоята плът и кръв.
— Кои са Пазителите?