Кръвта ми сякаш запя. Исках да се преобразя и с вой да призова глутницата, която бях изоставила.
„Аз също те обичам, Брин, и идвам да те спася.“
— Неведението им ще ни е от полза — тъкмо казваше Аника. — След като установят, че двамата с Шей сте действали без чужда помощ, Пазителите най-вероятно ще искат животът във Вейл да потече постарому. Без съмнение ще се опитат да убедят Стражите, че всичко е наред — и най-слабото подозрение, че са изгубили контрол, би им навредило сериозно.
Кимнах, мъчейки се да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми.
— Ала Рен… няма как да не разберат, че е излъгал.
Останалите от глутницата ми може и да не знаеха какво бях сторила и кой бе Шей, но не и Рен. Значеше ли това, че вече е твърде късно да бъде спасен?
— Не знаем със сигурност как стоят нещата между Пазителите и Стражите, след битката в „Роуан“ — продължи Аника. — Надяваме се да научим повече за ситуацията там, преди да преминем към следващата част от плана ни. Дори ако не се срещнеш с онези вълци, с които би искала, акцията пак ще ни е от полза, тъй като най-сетне ще си изясним какво се е случило тази седмица. Съгледвачите, които изпратим, ще се срещнат с един от агентите ни там.
— Имате агенти във Вейл? — попита Шей. — С други думи — шпиони?
— Да — отвърна Аника.
— Къде? — попитах, недоумявайки как бе възможно във Вейл да има Търсачи, без ние да сме разбрали.
— Точно сега са само двама. Един в училището и един в града.
— В училището? — ахнах поразено. — Невъзможно!
Прекарах през ума си лицата и мириса на всички ученици, учители и служители в „Маунтин Скул“. Никой от тях не пасваше.
— Напротив — засмя се Аника.
— Ако в училище наистина имаше Търсачи, щях да знам.
Пазителите щяха да знаят.
— Е, ако бяхме толкова глупави, че да използваме собствените си хора като шпиони, щяхме да изгубим войната, още преди да е започнала.
Гласът, изрекъл тези думи, беше непознат. Непознат и някак приглушен. Обърнах се и видях, че на прага стои странна фигура. Лицето й не се виждаше добре, полузакрито от цяла камара книги и рула хартия, които се люлееха в ръцете й и сякаш всеки момент щяха да паднат на пода.
— Малко помощ — каза новодошлият.
Кискайки се, Адна забърза към него и улови свитъците, които се търкулнаха от върха на купчината.
— Здрасти, Адна — ухили се той.
Сега, когато можех да видя лицето му, объркването ми нарасна още повече. Беше съвсем млад — надали бе по-голям от Шей. Очила с черни рамки и дебели стъкла подчертаваха острите черти на лицето му, но най-забележителното у него беше изобилието от коса на главата му. Абаносовочерни и кобалтовосини къдрици сякаш се бореха за надмощие, като море, което бушуваше току над веждите му.
Той прекрачи прага със залитане, тласкан напред от тежестта на книгите, които носеше, и ги тръсна върху масата в средата на стаята.
— Благодаря ти, че се отзова толкова бързо, Сайлъс — каза Аника. — Тя току-що се събуди.
— Предположих, че трябва да е нещо такова — при тези думи той се обърна и ме огледа преценяващо.
Оказа се, че освен дето имаше щура прическа, новодошлият носеше скъсани дънки, войнишки ботуши и тениска на „Рамоунс“. Ако до този момент не бях сигурна какво да мисля за Търсачите, появата на Сайлъс напълно ме смая.
В този миг Конър се върна в стаята, следван от Монроу, който все още изглеждаше неспокоен и напрегнат. Един поглед към Сайлъс му бе достатъчен, за да се обърне кръгом.
— Ще се видим после — каза Конър, махвайки ни за довиждане.
— Остани — спря го Аника.
— Ооо, по дяволите! — простена той. — Сериозно ли?
— Конър!
Аника дори не си направи труда да прикрие заплашителната нотка в гласа си.
— Добре де, ще остана — отстъпи Конър, ала продължи да се взира в Сайлъс така, сякаш новодошлият хлапак току-що бе изпълзял от някоя кофа за боклук.
— И аз се радвам да те видя — погледът, с който Сайлъс го измери при тези думи, изобщо не бе по-дружелюбен.
— Кала, Шей — каза Аника, без да обръща внимание на искрите, които прехвърчаха между двамата. — Това е Сайлъс, Книжникът на Халдис.
Аз се взрях в изпомачканата му тениска и шантавата коса.
— И той ли е Търсач?
Въобще не приличаше на такъв.
Устните на Аника потръпнаха, сякаш се мъчеше да не се разсмее.
— Като Книжник Сайлъс разполага с малко по-голяма свобода в избора на облекло. Малко вероятно е да му се наложи да се бие.