Изведнъж всичко свърши.
— Виж — прошепна Шей и аз се обърнах към Адна.
Дишайки накъсано, тя стоеше пред огромен блещукащ правоъгълник, който висеше във въздуха като същински гоблен от светлина. Пристъпих напред, затаила дъх, и в полюшващия се правоъгълник видях вътрешността на просторен склад. Купчини щайги изпълваха слабо осветеното помещение.
— Там ли отиваме? — прошепнах.
Адна, която все още се мъчеше да успокои дишането си, кимна.
— Тъкането си го биваше — потупа я по рамото Конър.
— Пак заповядай — усмихна се тя, избърсвайки потта от челото си.
— И сега какво? — попитах, взирайки се в лъчистата картина пред мен.
— Това е портал — обясни Адна. — Трябва само да минеш през него.
Измерих вратата от светлина с подозрителен поглед.
— Боли ли?
— По-скоро гъделичка — отвърна Конър престорено сериозно и Адна го удари с тъпата страна на една от камите си. — Ау! — възнегодува той, разтривайки ръката си.
— Всичко е наред, Кал — обади се Шей. — И аз така дойдох в Академията. Знам, че изглежда малко шантаво, но е безопасно.
— Шантаво? — възмути се Адна.
— Шантаво, но красиво — ухили се Конър. — Аз ще мина пръв.
— След теб — казах, тъй като не исках да си призная, че от блещукащия портал косъмчетата по врата ми настръхваха.
Конър уверено пристъпи в обления от светлина образ пред нас. За миг очертанията на тялото му се размазаха, а после то се озова сред щайгите. Той се протегна, прозя се, а после най-неочаквано си свали панталона и се надупи насреща ни.
— За Бога, Конър! — простена Адна. — Шей, иди и го ухапи.
— Аз оставам тук, забрави ли? — напомни й Шей през смях. — А дори да отивах, пак нямаше да го ухапя по задника.
— Може би Кала ще го направи — ухили се Адна.
— Силно се съмнявам — промърморих, макар че не можех да не призная, че задникът на Конър си го биваше.
— Достатъчно — заяви Аника и прегърна Лидия за миг. — Успех и внимавайте.
— Разбира се — отвърна Лидия и нахълта през портала, плясвайки Конър с тъпата страна на камата си, преди той да има време да отскочи встрани.
Адна избухна в смях.
— Давай, Кала — подкани ме Монроу. — Адна ще дойде веднага след теб.
— Почакай — задържа ме Шей. — Какво ще правим ние, докато тях ги няма? Ще си клатим краката и ще чакаме всичко да свърши?
— Не — Монроу се приближи и внимателно го отдръпна от мен. — Нас също ни чака работа.
— Така ли? — сбърчи чело Шей.
— Ще се отбием при няколко от преподавателите в Академията и ти ще ги убедиш, че нямат повод за тревога, когато глутница млади вълци започнат да посещават часовете им.
Значи това имаха предвид под съюзничество. Не само щяхме да се бием рамо до рамо с тях, но и щяхме да се обучаваме заедно, да опознаем света им. Колкото и необичайна да ми се струваше тази идея, тя бе и ужасно вълнуваща.
Адна започна да потропва с крак по пода.
— Хайде, Лили. Стараем се да отваряме и затваряме порталите колкото се може по-бързо. Не сме тръгнали на разходка.
Обръщението й ме подразни достатъчно силно, за да ме накара да оголя зъби насреща й. Изпитах немалко задоволство, когато тя направи крачка назад.
Хвърлих поглед към Шей и той ми се усмихна лекичко.
— Късмет.
Отвърнах на усмивката му доколкото можах, а после затворих очи и пристъпих в блещукащата омара.
Когато докоснах портала от светлина, установих, че описанието на Конър не бе далеч от истината, макар че не бих го нарекла точно гъделичкане. За момент кожата ми изтръпна, сякаш бях попаднала в поле от статично електричество, а в следващия миг вдъхнах застоял, прашен въздух и чух смеха на Конър. За щастие, междувременно си бе вдигнал панталоните.
— Всичко наред ли е, Кала? — попита Лидия. — Пътуването свърши.
Конър се изкашля.
— Може да разчиташ на мен, ако ти трябва нещо, за да се съвземеш. Например дишане уста в уста.
Това начаса прогони объркването ми и аз го изгледах свирепо.
— Някога изобщо уморяваш ли се да слушаш собствените си шеги? — скастри го Лидия и го побутна към вратата.