— Защо въобще питаш?
Тя се опита да му хвърли строг поглед, ала не можа да потисне смеха си.
— Ти си истинско бедствие, момче, но точно затова те обичам.
— Естествено, че ме обичаш.
— Стига си се надувал като паун, Конър.
Обърнах се и видях, че Адна току-що бе преминала през портала. Все още можех да различа стаята от другата страна на блещукащия правоъгълник.
— Първият път всички са малко неспокойни.
— И все пак това е страхотен начин да се пътува — заяви Конър, разтърквайки ръце, сякаш още бяха изтръпнали. — Нали, вълчице?
— Да, бива си го — отвърнах, без да свалям очи от проблясващия портал. — Но…
— Какво, но? — попита Адна с ръце на хълбоците. — Може би не одобряваш тъкането ми?
— Не, не е това — уверих я, все така загледана във вратата. — Но не се ли страхувате поне малко?
Адна въздъхна и като замахна с камите си, изрисува огромно Х във въздуха. Начаса порталът изчезна.
— Виж, Лили. Цялото това упражнение целеше да ти покаже, че порталът е съвършено безопасен. Не знам какво друго мога да сторя, освен да те оставя да минаваш напред-назад през него цяла нощ.
— Нямах това предвид. Не ви ли е страх, че Пазителите може да си отворят свой собствен портал и да ви открият? На мен ми се струват съвършени за извършването на изненадващи нападения. Така де, нали и ние го използваме точно за това.
— А! — кимна Адна. — Сега разбрах.
— Какво разбра? На мен ми се струва опасно и смятам, че има защо да се притеснявате.
— Да, бихме имали повод за притеснение — каза Адна и по устните й плъзна лукава усмивка. — Стига такава опасност действително да съществуваше.
— И защо да не съществува? — попитах, подразнена от самодоволното й изражение.
— Защото нашите Тъкачи са изключителни — обади се Конър и като обви ръце около кръста на Адна, успя да я целуне по бузата, преди тя да се обърне и да го бутне.
— Ама че си идиот! — каза Адна, ала не можа да скрие смеха си.
— Просто се опитвах да ти направя комплимент — Конър си придаде обидено изражение, ала нарочно не се отдръпна достатъчно бързо, когато тя замахна към него.
— Някой ще ми обясни ли защо да не е опасно? — настоях, подразнена от безгрижните им закачки в момент, когато бях толкова напрегната.
— Пазителите не могат да отварят портали — простичко отговори Адна и спря да се боричка с Конър, за да ме погледне.
— И защо не? — сбърчих чело аз.
— Това е една от малкото привилегии, на които се радваме, задето отказваме да нарушим естествения магически ред, както правят те.
— Все още не разбирам.
— Помниш ли онова, което Сайлъс спомена за престъплението против природата? — ухили се Конър насреща ми.
— Да. Не че ми стана ясно какво има предвид — отвърнах и скръстих ръце пред гърдите си. — И се учудвам, че повдигате тази тема точно сега.
Конър направи умиротворителен жест.
— Правя го само защото нямам друг избор. Лично аз смятам, че си страхотна, вълчице… никакви мутации, доколкото мога да видя. От друга страна не е като да съм те виждал без дрехи.
— Млъквай, Конър — простена Лидия.
— Слушам! Така… докато се опитвали да се сдобият с могъществото, с което разполагат днес, Пазителите нарушили някои особено важни правила. Създаването на Стражите е само един пример за това — обясни Конър, заравяйки пръсти в рошавата си кестенява коса. — Работата е там, че порталите са плод на естествени закони и ако през цялото време вършиш престъпления против естествения ред (както правят Пазителите), не можеш да очакваш той да работи в твоя полза.
— Ъ? — можах да кажа само, тъй като не разбирах нищо от обясненията му.
— Всичко в този свят е свързано — намеси се Адна. — Включително и всички точки на земята. С помощта на Древна магия, Тъкачите улавят нишките, съединяващи едно място с друго, за да можем да се придвижваме между тях.
— А Пазителите… — започнах.
— … не могат да улавят тези нишки — довърши Конър вместо мен. — Затова трябва да пътуват по изпитания стар начин. Или по някой от новите високотехнологични начини, предполагам. Но не и с помощта на портали. Те не могат да тъкат.
Земята не го позволява.
Все още не бях сигурна, че разбирам, ала в този миг разговорът ни беше прекъснат от отварянето на една врата в другия край на помещението. Начаса приех вълчия си облик, готова да се нахвърля върху мъжа, който ни държеше на прицел с арбалета си, но преди да успея да го нападна, Конър пристъпи пред мен.