— Айзък, свали това нещо! Какво сме ти направили?
Мъжът с арбалета изсумтя.
— А, добре. Чудехме се кога ще се появите. Защо отворихте портал в склада?
— Защото ако от другата страна на този арбалет стоеше Итън, вече да я е прострелял — обясни Адна и ме посочи. — Реших, че малко предпазливост няма да ни навреди.
— Мъдро — каза Айзък. — Макар че точно в този момент единственото, което Итън би могъл да стори, е да я наплюе с полусдъвкани курабийки. Не е спрял да се тъпче, откакто дойде.
— Кала, опитай да не се преобразяваш твърде много, докато си тук — каза Лидия и отиде да прегърне Айзък. — Е, къде е моето момиче?
Възвърнах си човешката форма, преглъщайки отговора, напиращ в гърлото ми. Те какво очакваха? От опит се бях убедила, че Търсачи и арбалети не са добра комбинация за мен.
— В кухнята с Итън — отвърна Айзък.
— Как е той? — попита Адна. — Освен дето е натъпкан до пръсване с курабийки?
Айзък ме погледна.
— Започва да се съвзема.
— Ще трябва да се задоволим с толкова — каза Конър и като ме улови за ръката, ме затегли към вратата. — Айзък, запознай се с Кала. Тя е алфата, която ще оглави епохалния бунт на Стражите.
„Какво ще направя?“
Същинските измерения на този нов план се стовариха отгоре ми като лавина.
— Това ли е всичко? — ухили се Айзък. — Приятно ми е да се запознаем, будителко.
Стиснах десницата му и хвърлих изпълнен с неприязън кос поглед на Конър. Той ме потупа по рамото.
— Просто се погрижих да направиш нужното впечатление.
— Благодаря.
Айзък, чиято коса бе сплетена на безброй миниатюрни плитчици и бе вързана на опашка ниско на тила му, ни въведе в просторна, застлана с тепихи стая, съвършено празна, ако не се брояха оръжията, окачени по стените.
Лидия улови любопитния поглед, с който обходих помещението, и се усмихна.
— Зала за тренировки.
Последвахме Айзък през друга врата и бяхме посрещнати от бумтящ огън, мирис на прясно сварено кафе и две лица, едното — усмихнато, а другото — смръщено.
— Здравей, хубавице — Лидия разтвори ръце, за да прегърне жена, която също като нея трябва да бе на около трийсет и пет години и чиито дълги до раменете къдрици ми напомняха за козината на Брин, само дето тези на непознатата бяха синьо-черни.
— Днес е щастливият ми ден — каза тя и целуна Лидия.
— Може ли да бъде и моят щастлив ден? — подхвърли Конър, без да сваля очи от целуващите се жени.
— Не се опитвай да сваляш гаджето ми, Конър — разсмя се Лидия и силно прегърна другата жена.
— Не съм я свалял — възнегодува Конър. — Просто й направих комплимент. За нищо на света, не бих нагазил в твои води. Забравяш, че с теб патрулираме заедно и определено не изгарям от желание да усетя острото на камите ти.
— Мъдро — каза Лидия, а после обърна другата жена към мен. — Тес, това е Кала. Тя е заспалият вълк, за който се надявахме един ден да се пробуди.
— Както виждам, наистина се е събудила — Тес ми протегна и двете си ръце. — За мен е чест да се запознаем.
Пак тази дума — „чест“. Не знаех какво да мисля.
— Благодаря — отвърнах и поех ръцете й; те се оказаха топни и меки, а когато се усмихна, светлосините й очи буквално грейнаха.
Харесах я от първия миг.
— Имаме ли време за чашка кафе? — попита Айзък и вдигна една кана. — Или ще преминем направо към кървищата?
Погледнах го сепнато, учудена от въпроса, който съпоставяше кафе с проливането на кръв.
— Ти няма да ходиш никъде — каза Лидия и отново придърпа Тес в обятията си. — Берачите ще удържат фронта. В тази мисия ще участват само Нападатели и вълчицата.
— Както и аз — обади се Адна.
— Чух, че ти си новият ни Тъкач, Ариадна — отбеляза Айзък, докато си наливаше чаша кафе. — Добре дошла на борда.
— Адна — поправи го тя. — Просто Адна.
— Още ли се бунтуваш срещу баща си, Ариадна? — попита Тес, без да се откъсва от Лидия. — Нали говорихме за това.
— Вие говорихте за това — каза Адна и отиде да седне до Итън, който се взираше в чаша кафе и чиния, в която бяха останали само трохи. — А вие двете, ако нямате нищо против, се усамотете някъде. Не всички тук сме открили истинската любов, така че престанете да ни натрапвате късмета си при всяка удала ви се възможност.
— Я по-спокойно — отвърна Лидия. — Рядко ни се случва да сме заедно и ти много добре го знаеш. В повечето дни сме доволни, ако успеем да прекараме и час в един и същи пояс.