Выбрать главу

— На всичкото отгоре му и готвиш? — попита Лидия. — Прекалено си добра.

— Не ни се бъркай в отношенията, жено! — възнегодува Айзък. — Пък и аз мия чиниите.

— Така си е — потвърди Тес.

Отпих от кафето си, мъчейки се да не изоставам от разговора.

— Какво представляват Берачите?

— В света не са останали много Търсачи — в гласа на Лидия се прокраднаха металически нотки. — Повечето живеят в Академията, където или се обучават, или преподават, и излизат на мисии само когато се наложи. Ала онези от нас, които воюват всеки ден, живеят в аванпостове като този. Отрядите ни винаги са разпределени по един и същи начин — състоят се от десетима души, като всеки си има различна задача. Берачите събират провизии и пласират различни ценни стоки на черния пазар, поддържайки притока на пари в съвременна валута.

— Черен пазар? — намръщих се аз неспокойно.

— Не се тревожи, Кала, не сме забъркани в нищо гадно, като например търговия с човешки органи — изкиска се Тес и поклати глава. Засмях се неловко и тя побърза да продължи: — Става въпрос най-вече за антики и предмети на изкуството. Неща, които знаем къде да открием и до които обикновените хора не могат да се доберат.

— Опитва се да ти обясни, че Берачите са контрабандисти — допълни Конър. — Ала добри контрабандисти.

— Конър, знаеш, че работата ни изисква продължително и трудно обучение — каза Айзък.

— По-продължително от това, през което си преминал ти — добави Тес.

— Колко точно? — попитах.

— Стандартният курс на обучение включва две години усвояване на общи умения и една година специализация — отвърна Тес. — Берачите трябва да изкарат още две години.

— За да се научат как да въртят контрабанда?

— Видя ли каква я свърши, Конър — поклати глава Тес. — Не, нещата стоят доста по-различно. Берачите трябва да говорят различни езици, да са запознати с класиците и да познават историята на изкуството като петте си пръста. И това е в допълнение към бойната им подготовка. Задълженията на Берачите са почти толкова опасни, колкото и тези на Нападателите.

Прокашлях се нервно.

— А Нападателите са?

— В нашия свят те са това, което са Стражите във вашия — обясни Лидия. — Обучени са да се бият в челните редици на офанзивата ни срещу Пазителите. Те осъществяват удари по различни вражески цели. Което най-често се свежда до това да убиват Стражи.

При тези думи кучешките ми зъби се изостриха.

— Страхотно. Тъкачите пък отварят Портали, а Монроу е вашият…

— Водач — довърши Тес. — Той е нашият Водач.

В този миг Итън пристъпи напред и трясна празната си чаша върху масата.

— Е, ако сте приключили с урока, ще се размърдате ли най-после? Аника беше права. До залез-слънце остават само няколко часа.

— Итън! — скочи на крака Тес.

— По-спокойно, момиче! — Конър също се изправи. — Итън има право. Трябва да тръгваме.

Лидия ме погледна.

— Сигурна съм, че имаш още много въпроси и съжалявам, че не може да отговорим на всичките точно сега.

— Не се тревожете за това — отвърнах и се изправих.

Мускулите ми бяха опънати в очакване; кофеинът и мисълта, че отново ще бъда в гората, ме изпълваха с нетърпение да се втурна напред.

Време бе алфата да открие своята глутница.

6

Порталът, който Адна отвори този път, разкри пейзаж, който познавах откакто се бях родила.

— Това е източният склон — прошепнах едва чуто. Нуждата да побягна, да открия останалите от глутницата и да ги отведа на сигурно място, беше толкова неудържима, че неволно изскърцах със зъби, борейки се да запазя самоконтрол.

— Да — каза Адна. — Ще свърши ли работа? Мястото на срещата е съвсем наблизо. Грант ще ни чака до една туристическа пътека на около половин миля оттук. Намира се в природния парк, граничещ с местата, където патрулирате, но не би трябвало да бъде нападнат от вълци… или поне така се надяваме.

— Ненавиждам зимата — измърмори Итън, докато си завързваше ботушите.

— Аз пък нямам търпение да се овъргалям в снега — отвърна Конър, който тъкмо нахлузваше чифт снегоходки.

— Понякога изобщо не те харесвам — заяви Итън и посегна към ръкавиците си, ала личеше, че се опитва да скрие усмивката си.

Лидия се разсмя и продължи да се екипира за поход в снега.

— Кала, ти, Итън и аз отиваме да търсим глутницата ти. Конър ще тръгне в обратната посока, за да се срещне с Грант.