Стори ми се, че сърцето ми спира да бие, когато срещнах погледа на Емил Ларош.
Преследваше ни не друг, а самият алфа на Бейн.
Сковаващ страх парализира крайниците ми, докато в съзнанието ми всичко започна да си идва на място. Саша бе излязла на лов с Емил. С Емил! В това нямаше никакъв смисъл. Саша ловуваше заедно с майка ми. Тя бе от Найтшейд. Вълците на Найтшейд се подчиняваха само на двамата алфи на собствената си глутница — Стивън и Наоми Тор, моите родители. Стражите на Найтшейд и Бейн се ненавиждаха и доколкото им бе възможно, гледаха да избягват всякакъв контакт помежду си. Съдействаха си единствено когато получеха изрично нареждане от Пазителите.
А ето че сега Емил Ларош, алфата на Бейн, предвождаше вълци на Найтшейд. Козината ми настръхна и аз се озъбих насреща му, борейки се с изумлението си. Всичко в действителността, която се разкриваше пред очите ми с болезнена яснота, беше погрешно, противоестествено. Как така Саша следваше Емил? Защо се бе нахвърлила върху мен? Къде бяха родителите ми? Къде беше глутницата ми?
Слюнка капеше от муцуната на Емил, докато той се приближаваше предпазливо към мен.
— Идваш да молиш за прошка?
Крайниците ми трепереха.
Той разтърси козината на врата си и мускулите му заиграха.
— Боя се, че може да се окаже твърде късно.
Изръмжах. Ако Емил искаше битка, щеше да я получи, макар идеята да ми се виждаше напълно безнадеждна — между Стражите, Емил Ларош се славеше като убиец. Той бе огромен, могъщ звяр с много повече опит в битките от мен.
— За нищо не се разкайвам.
Стъпих здраво на земята, приготвяйки се да посрещна нападението му. Макар и да не ми беше по силите да го убия, поне щях да му причиня болка. Истинска болка.
Той приклекна и от муцуната му се откъсна ръмжене, подобно на гърлен смях.
— Точно това каза и баща ти.
— Баща ми?
Все още бях като зашеметена от думите му, когато Емил изскимтя и рязко завъртя глава, мъчейки се да извади камата, която се бе забила в тялото му. Той се затъркаля в снега, оставяйки алени дири след себе си, докато покрай него прелетя нова кама.
— Кала! Отивай при Адна! — изкрещя Лидия, която тичаше към Емил, стиснала още две ками в ръцете си.
Втурнах се към портала препъвайки се.
— Хайде! По-бързо! — извика Конър и се хвърли в краката на друг от възрастните вълци на Бейн, намиращ се на няколко стъпки от пътя ни за бягство.
Страж и Търсач се запремятаха в снега, вдигайки пелена от ледени кристалчета около себе си. На няколко пъти видях как камата на Конър проблесна на лъчите на угасващото слънце, забивайки се в тялото на противника му. Зъбите на вълка щракаха, мъчейки се да потънат в плътта на Конър, ала той непрестанно им се изплъзваше, като се извиваше ту на едната, ту на другата страна. Докато профучавах покрай него, видях как отблъсна муцуната на вълка с тъпата страна на един от мечовете си, като в същото време ловко го прониза с другия. С един ритник той освободи оръжието си от безчувственото тяло на вълка и се втурна след мен.
С крайчеца на окото си забелязах, че от мястото си досами портала, Итън изпраща дъжд от стрели срещу Емил, за да помогне на Лидия.
Възвърнах човешкия си образ, макар че едва си поемах дъх — трябваше да разбера какво да правя сега.
— Хайде!
Една ръка се протегна през блещукащия портал и Адна ме издърпа от снежната гора. Конър пък ме буташе напред и само след миг и двамата тупнахме в топлата тренировъчна зала на Чистилището.
— Лидия, всички минаха! — провикна се Итън. — Връщай се!
Едва бе направил и две крачки към нея, когато от гората изскочиха още четири вълка и се спуснаха право към Емил.
— Лидия! — изкрещя Итън и изпрати нов порой от стрели.
Лидия вдигна поглед от противника си и видя приближаващите Стражи. Тя метна още две от камите си, поваляйки един от тях и забавяйки друг, а после се обърна и се втурна към портала.
В този миг Емил се хвърли след нея и с един гигантски скок я събори в снега. Другите три вълка стигнаха до тях точно в мига, в който челюстите на Емил се сключваха около врата й.
— Не! — изкрещя Конър и като ме заобиколи, се спусна към портала.
Ала Итън вече беше там и му препречи пътя. Той поклати глава и погледна към Адна.
Конър изруга, но не се опита да спори.
— С нея е свършено, Адна — каза Итън, без да се обръща, за да види как Емил разкъсва тялото на Лидия. — Затвори портала.