7
Тес се бе свлякла в безжизнена купчинка на пода.
Конър тихичко й шепнеше нещо.
— Най-добре да я вземем с нас — каза Итън на Айзък. — Могат да изпратят някой друг Берач, който да я замести временно. Аз ще поема задълженията й тук, докато Аника се оправи с тази бъркотия.
Айзък кимна.
Аз се бях настанила на масата, докато Адна тъчеше портал към Академията, и се опитвах да проумея какво се бе случило току-що. Лидия беше мъртва. Почти не я познавах, ала начинът, по който бе умряла, ме бе разтърсил. Повдигаше ми се и цялата треперех.
Зарових лице в ръцете си, неспособна да прогоня мисълта, че съм виновна за трагедията, сполетяла новите ми съюзници. Тес ридаеше и всеки неин вопъл ме прорязваше като нож. Бях отишла при Саша, уверена, че никой от Найтшейд не би могъл да се обърне против мен. Надали бих могла да се заблудя по-дълбоко и ето че Лидия бе платила с живота си за моята грешка.
Някой ме докосна по рамото и когато вдигнах глава, видях Адна.
— Вратата е отворена.
Последвах я към искрящия портал. Тес плачеше, заровила лице в рамото на Айзък, който я прегърна и тихичко се сбогува с нея, преди Конър да обвие ръка около кръста й и да я преведе през вратата на Адна.
Докато минавах покрай Итън, се пресегнах и го улових за ръкава. Навярно би било по-разумно да избера някой друг, но повече не можех да сдържам думите, които напираха в гърдите ми.
— Съжалявам — прошепнах едва чуто.
Итън се освободи от ръката ми, ала в очите му се четеше по-скоро тъга, отколкото гняв.
— Недей. Смъртта открай време е наша спътница.
Така беше — виждах го с очите си. С изключение на Тес, Търсачите бяха продължили напред, нарамили мъката си по начин, който бе едновременно страшен и красив.
— Съобщете ни какво се случва, веднага щом можете — каза Итън.
— Обещавам — отвърна Адна и ми даде знак да мина пред нея.
Аника ни очакваше от другата страна на портала, без да откъсва очи от Тес, която се мъчеше да преглътне сълзите си.
— Лидия? — попита тя.
Тес отново се разрида и Аника сведе глава.
— Както и нашият агент — добави Конър.
— Тес, най-добре е да отидеш в стаята си в крилото Халдис.
Тес кимна и излезе, а Аника се приближи до Конър.
— Какво стана?
— Не съм сигурен — отвърна Конър, разтривайки тила си. — Когато стигнах до мястото на срещата, Грант беше мъртъв. Кръвта му бе изтекла поне час, преди да го открия, и целият се беше вкочанил.
Аника се намръщи и погледна към мен.
— А глутницата?
Поклатих глава, питайки се дали да им кажа за Халдис и за теорията ми, че патрулите най-вероятно са променени. За ужасяващия пропуск, който бях допуснала. С оглед на онова, което се бе случило, в крайна сметка реших, че е по-добре да си замълча.
— Стражите, на които се натъкнахме, ни атакуваха без никакво колебание — обясни Конър.
— Нещо се е променило — казах аз с пресъхнало гърло.
— Какво? — Конър ми хвърли пронизващ поглед.
— Един от вълците, които ни нападнаха, беше от Найтшейд. Не от моята глутница, а от по-възрастните вълци. Водачът й обаче беше от Бейн.
— Сигурна ли си? — присви очи Аника.
— Да — уверих я, мъчейки се да говоря спокойно. — Лидия беше убита от Емил Ларош.
— Какво каза?
Беше Монроу, застанал на прага заедно с Шей.
Адна прекоси стаята и зарови глава в гърдите на баща си.
— Загубихме Лидия — обясни Конър, докато Монроу прегръщаше Адна. За първи път ги виждах да се държат като баща и дъщеря.
— И този, който я уби, беше Емил? — попита Монроу, като милваше Адна по косата. — Алфата на Бейн?
— Да — отговорих.
Търсачите до Аника се бяха скупчили около нея и тихичко си шепнеха нещо.
Шей пристъпи в стаята и аз тръгнах към него. Изобщо не се поколебах, когато той протегна ръце. Бях като зашеметена. Във Вейл бе станало нещо. Нещо, което не разбирах.
— Добре ли си? — прошепна той, когато се притиснах в него, оставяйки уханието му да ме обгърне в утешителна прегръдка.
— Не съм ранена — отговорих също така тихо. — Ала се случиха някои неща.
Ръцете му ме притиснаха още по-силно.
— Какви неща?
— Не тук — промълвих и той ме целуна по косата.
Монроу ни наблюдаваше с мрачно изражение.
— Трябва да го обсъдим със Сайлъс.