Аника кимна.
— Вероятно е в кабинета си.
Адна вече се бе отдръпнала от прегръдката на баща си и бършеше сълзите от бузите си.
— Ще дойда с вас.
— Трябва да си починеш.
— Не.
Всяка следа от уязвимост бе изчезнала, изместена от обичайното й бунтарско изражение.
— Тогава идвам и аз — каза Конър, без да откъсва от Адна очи, пълни с тревожни въпроси.
Зачудих се защо ли се държи така закрилнически. Адна ми изглеждаше доста корава и смятах, че се справя забележително добре, с оглед на случилото се… О! Изведнъж изпитателният поглед на Конър намери обяснение.
Адна току-що бе получила назначението си като Тъкач, а ето че още при първото й излизане с отряда Халдис, те бяха изгубили двама души. Дали наистина го бе понесла мъжки, като останалите Търсачи, или само се преструваше заради другите.
— Насам — каза Монроу, макар да се понамръщи на Адна, преди да ни изведе от стаята.
Вместо да свием по коридора, този път минахме през стъклените врати. Въздухът в двора беше мразовит, ала Монроу дори не трепна, докато крачеше по моста. Погледнах към пустеещата земя под нас и видях криволичещи пътеки и пресъхнали фонтани. Никой не продумваше. Дъхът ни изпълваше въздуха с малки бели облачета. Дворът беше огромен — докато Монроу отвори вратите в отсрещното крило на Академията, трябва да бяхме извървели поне половин миля.
Въпреки че като архитектура коридорът, в който се озовахме, бе идентичен с този в крилото Халдис, отвътре той бе съвсем различен. Целият Халдис, от стените до ламперията в тактическата стая, излъчваше топлина с меката си, наситена охра, алените си тонове и тъмния махагон.
Мястото, където се намирахме сега, блещукаше така, сякаш бе изваяно от лед. Смразяващо синьо, лавандула и сребро, както и ослепително бяло, покриваха стените. Цветовете се вихреха като развълнувана вода, а тихото шумолене, което се носеше навсякъде, допълваше усещането за неспирно повяващ ветрец.
— Къде сме? — попитах; непрестанно менящите се цветове по стените създаваха впечатлението, че сградата около нас се движи.
— В крилото Тордис — обясни Монроу, поглеждайки ме през рамо.
Изведнъж си дадох сметка, че той все още върви и че съм изостанала от другите. Колкото и поразяващо да бе това място, Търсачите — и дори Шей — несъмнено го бяха виждали и преди. Те сякаш не забелязваха красотата му или ако все пак го правеха, тя явно не им въздействаше достатъчно силно, за да ги накара да кажат нещо.
— Колко крила има общо?
— Четири — отвърна Монроу, когато го настигнах. — Халдис, Тордис, Пиралис и Айдис.
— Земя, въздух, огън и вода — промълви Адна.
— Четирите елемента — обади се и Шей, който също хвърляше погледи към стените около нас. Може би и той като мен виждаше това място за първи път. — Тордис е въздух.
Монроу кимна.
— Всеки елемент си има отличителни черти. За да оцелеем, ние се нуждаем от качествата и на четирите елемента, ала всеки Търсач се специализира, когато постъпи в Академията.
— Какви са отличителните черти на Халдис?
— Земята ражда воини — отговори Конър и щипна Адна по бузата. — Затова ние сме по-корави.
— Ще ти се — Адна го плесна през ръката. — Освен това от Пиралис също излизат Нападатели. Халдис се слави с Берачите си… както и със своите Водачи.
При тези думи тя погледна към Монроу, който кимна едва забележимо.
— Ами ти? — попитах я. — Ти не си обучена от Халдис и все пак работиш с тях?
— Както казах — Монроу спря пред тясна борова врата, покрита с изкусна дърворезба, — всички ние се нуждаем от четирите елемента. Тъкачите минават подготовка във всяко от подразделенията, тъй като за създаването на портали четирите елемента трябва да работят в синхрон.
— Леле! — Шей погледна Адна и повдигна вежди.
— Не е чак толкова впечатляващо, колкото звучи — увери го тя, хвърляйки мрачен поглед към баща си.
— Напротив — Конър разроши косата й и тя му се изплези.
— Повечето от нас обаче си остават в едно от крилата — при тези думи Монроу почука на вратата. — Тордис, въздухът, е елементът на ума. Книжниците се обучават тук, тук и живеят.
Вратата се отвори и от другата й страна се появи Сайлъс. Ръцете му бяха пълни с пергаментови свитъци.
— Какво? — свъси се той срещу Монроу. — Имам си работа.
— Изгубихме Грант.
Свитъците се търкулнаха на пода, а Сайлъс пребледня като платно.