— Не!
— Съжалявам.
Монроу го заобиколи и ни даде знак да влезем.
Сайлъс все още стоеше като вцепенен на прага, когато минах покрай него.
— Ъъъ… — Шей се оглеждаше наоколо. — Това е работен кабинет?
Учудването му беше напълно разбираемо. Стаята изглеждаше така, сякаш всички речници на планетата бяха дошли тук, за да срещнат смъртта си по възможно най-страшния начин. Подът беше зарит с хартия. Същински кули от книги се поклащаха опасно и заплашваха да се срутят всеки миг.
— Не пипайте нищо!
Сайлъс, който очевидно се бе съвзел от първоначалния шок, ме бутна настрани и се запъти към бюрото (или поне към нещо, което сметнах за бюро, тъй като бе напълно заровено под купища листове и карти) като човек, който си проправя път из минно поле.
За разлика от него, Конър прекоси стаята с няколко крачки, ритайки безцеремонно всички изпречили му се книги.
— По дяволите, Конър! — извика Сайлъс. — Сега няма да мога да намеря онова, което ми трябва.
— Проблемът си е твой — каза Конър и се настани в един стол, събаряйки книгите, които бяха струпани върху него. — Сякаш изобщо ме е грижа за специалните ти вундеркиндски привилегии. Само защото Аника ти угажда във всичко, не означава, че и аз ще го правя.
Монроу се приближи (доста по-внимателно), следван от Адна и Шей, а аз реших да се възползвам от проправената от Конър пътека.
— Нямаш ли други столове, Сайлъс? — попита Адна.
— Това е кабинетът ми — изсумтя той. — Не архивите на Тордис. Рядко имам гости.
— Можеш да седнеш в скута ми — смигна й Конър и се потупа по бедрата.
Ама че кавалер — промърмори Адна и се облегна на писалището.
— Можем да постоим и прави — рече Монроу.
— Е, ще ми кажете ли как се стигна дотам да изгубим един от агентите си? — попита Сайлъс, докато ровеше из купищата свитъци. Най-сетне откри химикалка и започна да драска нещо върху един лист.
— Не сме сигурни — отговори Монроу и ме погледна.
В този миг си дадох сметка, че иска аз да се заема с обяснението.
„Е, в крайна сметка мястото ми е начело, нали така?“
Признанието му ме окрили, бях едновременно учудена и зарадвана, че зачита положението ми на алфа.
— Нещо не е наред с глутниците на Стражите — обясних. — Не съм сигурна какво се е случило, но патрулите, които познавах, вече не са същите.
Сайлъс стисна устни и ми кимна да продължа.
— Емил Ларош предвождаше вълци на Найтшейд. — Раменете ми се напрегнаха само при спомена за схватката със Саша. — Все още не разбирам как е възможно.
Когато изрекох името на Емил, Монроу стисна зъби.
— Алфата на Бейн е патрулирал заедно с вълци на Найтшейд? — Сайлъс дори не вдигна глава от онова, което пишеше.
— Не патрулираха — стана ми студено още докато го казвах. — Излезли бяха на лов. За нас.
Химикалката се изплъзна от пръстите на Сайлъс и той ме погледна с разширени очи.
— Смяташ, че са знаели за идването ни, така ли?
— Дори да не са знаели, определено не бяха изненадани. Мисля, че са очаквали да се появим.
— Може да са изкопчили информацията от Грант, преди да го убият — въздъхна Сайлъс.
— Съмнявам се — възрази Конър. — Аз го открих. Приличаше на нападение от засада. Трябва да са го убили моментално.
Сайлъс сбърчи чело.
— Значи са го научили от собствените си източници.
— Искаш да кажеш, че са внедрили шпиони между нас? — попита Шей. — Смяташ, че имаме предател?
— Разбира се, че не — изсумтя Сайлъс. — Нашите хора не са изменници. Имах предвид нейните приятелчета.
И той ме посочи с пръст. Стори ми се, че и последната глътка въздух излезе от дробовете ми. Отне ми само миг да се преобразя и да скоча върху писалището, ръмжейки заплашително. Зъбите ми изщракаха на сантиметри от лицето му. Сайлъс изскимтя и падна заднишком от стола.
— Кала! — извика Монроу.
Възвърнах си човешкия образ, но не слязох от бюрото.
— Какво искаш да кажеш с това? — попитах Сайлъс, който размахваше пред лицето ми един нож за отваряне на писма.
— Нали си наясно, че тя не е върколак? — подсмихна се Шей подигравателно. — Тази сребърна джунджурия няма да ти помогне особено.
— Монроу!
Очите на Сайлъс всеки момент щяха да изскочат от орбитите си, докато аз стоях на ръба на бюрото, готова да се хвърля отгоре му.
— Кала, моля те — каза Монроу.