— Какво искаше да кажеш, Сайлъс — настоях, без да поглеждам към Монроу.
Сайлъс преглътна мъчително.
— Само това, че вълците от глутницата ти са най-вероятният източник на информация за теб и Шей. Сигурно ги разпитват.
Краката ми потрепераха и едва успях да запазя равновесие.
Задържани са за разпит.
— Но… но те не знаят нищо — заекнах аз. — Само двамата с Шей знаехме… О, Господи!
— Какво? — приведе се напред Конър.
— Рен! — прошепнах, а кръвта се отцеди от лицето ми. — Рен също знаеше.
— Какво точно знаеше? — попита Монроу с внезапно одрезгавял глас.
— Разказах му за Корин… за това, че Пазителите са я убили — отговорих, мъчейки се да разпръсна мъглата, която обвиваше спомените ми от онази вечер. — Казах му и че Шей е Потомъкът.
— По дяволите! — изруга Конър. — Дотук беше със съюзничеството.
— Защо? — попита Шей.
Сайлъс бавно се изправи, без да ме изпуска от поглед.
— Защото Пазителите ще държат младите Стражи под ключ, докато не се уверят на кого са предани. Няма да можем да се доберем до тях.
Монроу, който досега ни слушаше, заровил лице в ръцете си, изруга и замахна с юмрук, разпилявайки една купчина книги.
— Съжалявам — каза Адна на баща си, ала той не отговори.
Конър се изправи и му занесе стола си. Монроу кимна признателно и приседна, облегнал лакти на коленете си, потънал в мисли.
— Е, какво ще правим сега, след като отписахме тази възможност? — попита Конър.
Скочих от писалището, без да обръщам внимание на потръпването на Сайлъс, когато минах покрай него.
— Няма да зарежа глутницата си! Не можем да ги изоставим просто така!
И преди знаех, че Рен е в опасност, ала мисълта за това как разпитват Брин и Ансел бе още по-ужасна. Та те не знаеха нищо. Каквото и да се случеше с тях, вината щеше да бъде само моя. Единствено моите тайни ги излагаха на опасност.
— Няма да ги изоставим — отвърна Монроу, взирайки се пред себе си. — Но сега вече ще трябва да проведем спасителна мисия. Не опит за съюзничество. Или поне не веднага.
— А и ще се нуждаем от много повече информация, преди да сме в състояние дори да мислим за освобождаване — каза Сайлъс.
Изгледах го свирепо и той уплашено се прилепи до етажерката зад гърба си.
— Сайлъс е прав, Кала — обади се Адна. — Не бива да отиваме във Вейл с вързани очи. Може да разпитват единствено Рен, ала може и да са задържали всички от глутницата ти.
Погледнах към Шей и той кимна неохотно.
— Какво тогава? — сопнах се аз. — Просто ще си седим и ще чакаме?
— Не — заяви Монроу. — Не можем да си позволим да чакаме.
— Време е да извадим тежката артилерия — ухили се Конър на Сайлъс. — Нали така?
— Това е най-тъпата метафора, която съм чувал някога — Сайлъс се приближи до бюрото и простена при вида на листовете, които бях съдрала.
— За какво говорите? — намръщи се Шей.
— Още ли не си го разбрал, хлапе? — хвърли му кос поглед Конър. — Говорим за теб.
— За мен? — примига Шей.
Монроу вдигна поглед. Очите му бяха зачервени.
— Сайлъс, време е.
— Време за какво? — попитах аз.
Мислите ми все още бяха при глутницата ми. При Ансел и Брин. В гърдите ми сякаш гореше огън, докато се мъчех да прогоня образите на всички ужасни неща, които може би бяха изтърпели. Които може би търпяха и в този момент.
— Време е Шей да научи кой е — обясни Монроу.
— Знам кой съм — каза Шей.
— Искаш ли да се обзаложим? — засмя се Конър. — Две към едно, че те очаква огромна изненада… или сто.
— Остави го на мира — намеси се Адна.
— История ли искате да чуете или план? — попита Сайлъс.
— План — сопнах се аз. — Какво може да стори Шей за моята глутница?
— Все още — не много. Първо трябва да съберем частите.
— Частите? — сбърчи чело Шей. — Какви части?
— Частите на кръста — свойски отвърна Сайлъс, сякаш това обясняваше всичко.
Бръчките по челото на Шей станаха още по-дълбоки.
— Частите на кръста?
Едната вежда на Сайлъс подскочи и той се приведе напред, а в гласа му се прокраднаха почти обвинителни нотки:
— Точно колко от „Войната на всички срещу всички“ прочете?
Притекох се на помощ на Шей.
— Виж, професоре, бяхме принудени да се спасяваме с бягство веднага щом разбрахме, че Потомъкът ще бъде принесен в жертва. А съм почти сигурна, че ако не го бяхме сторили, вашите хора щяха да се опитат да спасят Шей и най-вероятно щяха да се провалят. Така че внимавай какви ги говориш — скастрих го, оголвайки зъби насреща му.