Очите на Сайлъс замалко не изскочиха от орбитите си.
— Дори и с магически ръкавици?
Този тип беше луд.
— Решил си, че някакви ръкавици биха ти позволили да пипнеш Халдис?
Той се почеса по главата.
— Е, имах една теория…
Монроу простена и зарови лице в ръцете си.
— Сайлъс, не ни каза, че е само теория. Кълнеше се, че щяло да се получи. И на Аника казахме, че ще се получи!
— Идиот! — изсумтя Конър и направи крачка към Шей, за да разгледа Халдис по-добре, макар че внимаваше да се държи на безопасно разстояние.
— Какво не е наред? — сбърчи чело Шей при вида на покрусените им лица.
— Сайлъс състави плановете за най-скорошните мисии на Нападателите — тънка усмивка изви устните на Адна, докато обясняваше. — Няколко отряда от Нападатели се опитват да се доберат до свещените места с надеждата да съберат частите на кръста — искахме да ги съхраняваме на сигурно място до появата на Потомъка.
— Само че никой от тях няма да може да ги докосне — казах аз.
Вярата ми в Търсачите се поразколеба. Дали наистина бяха в състояние да помогнат на глутницата ми, при положение че допускаха подобни грешки?
— Това не го знаехме — Конър хвърли свиреп поглед на Сайлъс. — А десетки Нападатели вече загинаха, мъчейки се да стигнат до свещените места.
Неволно извърнах очи — днес бяхме направили съвсем същата грешка.
„Не мога да ги виня. Всички правим каквото можем.“
Сайлъс изглеждаше леко смутен.
— Сигурен бях, че ще сработи.
— Защо сте съсредоточили усилията си върху тези части? — попитах. — Какво им е толкова специалното?
— Кръстът на елементите е единствената сила в света, която е в състояние да прогонва призраци — гласът на Монроу беше ужасяващо тих. — С тях Потомъкът може завинаги да ги пропъди от земята, да победи слугите на Отвъдното. Дори самия Боск Мар. Нищо друго не е в състояние да го стори.
Шей се взря в Монроу, бял като тебешир.
— Мога да се бия с призраци?
— Да — отвърна Монроу и сложи ръка на рамото му. — Можеш и ще го направиш. Когато му дойде времето.
Сайлъс, който очевидно се бе съвзел от моментното си унижение, се обади:
— На всяка цена трябва да съберем частите на Кръста. Само така ще победим Пазителите.
Кимнах, мъчейки се да си представя силата, която би могла да съкруши Боск Мар и неговите пълчища.
— Защо го скри от нас? — в очите на Монроу проблеснаха гневни искрици.
Шей огледа посърналите им лица и въздъхна.
— Съжалявам. Но все още не бях сигурен, че вие сте добрите. Нямах намерение да ви се доверя, преди Кала да го е сторила.
Думите му ме накараха да прехапя устни — бях му благодарна, ала едновременно с това съжалявах, че мълчанието му беше струвало толкова скъпо на Търсачите.
— Както и да е — рязко каза Монроу и скръсти ръце на гърдите си. — Поне знаем, че след като оръжието се озове у Шей, Пазителите не могат да му го отнемат.
— Добре е, че Халдис е у теб, Шей — обади се Адна. — Това ще ни спести едно пътуване.
— Предполагам, че е така — усмихна се той и погледна към Сайлъс. — Е, коя беше жената?
— Жена? — повдигна вежди Книжникът.
— Жената в пещерата. Тя запя, а после светлината угасна и Халдис се озова в ръката ми.
— А! — усмихна се Сайлъс. — Била е Киън.
— Кой? — погледна го недоумяващо Шей.
— Пророчица. Воин — отвърна Сайлъс. — Единствената причина да сме тук днес.
— Тя е първият Търсач — добави Монроу. — Както и твоя пра-пра-пралеля. Родословието на Потомъка започва с праотците на Ейра и Киън.
— Коя е Ейра? — попитах аз.
Лицето на Монроу помръкна и той погледна към Шей.
— Твоята пра-пра-прабаба. Сестра на Киън и първата Пазителка.
— Нейна сестра? — очите на Шей се разшириха. — Как е възможно?
Сайлъс се прокашля.
— Разказвай, ако ще разказваш! — изсумтя Конър и най-безцеремонно се изтегна на пода, използвайки една купчинка с книги като възглавница.
— Историята не е чак толкова дълга — промълви Сайлъс, ала Конър не отвори очи. — А и си я бива — почти умолително добави той.
— Бива си я? — при тези думи Конър все пак повдигна клепачи. — Истинска катастрофа, ето какво е.
— Имах предвид, че е вълнуваща — поправи се Сайлъс.