— Как са се появили Пазителите?
— Ще стигна и дотам — отговори Сайлъс, без изобщо да се впечатли от нетърпеливия ми тон. — Воините, наели се да бранят моста между този свят и Отвъдното, се радвали на успех. Бдителни, търпеливи и самоотвержени, те успявали да обуздават силите на Отвъдното и да възпират разрухата, която неговите обитатели можели да посеят на земята. Ала през шестнайсети век сред тях се появила жена рицар, красива, магнетична и сякаш непобедима в битка, която съзряла нова цел за останалите като нея. Ейра.
— Какво направила? — гласът на Шей бе тих като въздишка.
— Била амбициозна — каза Сайлъс. — Твърдяла, че воините могат да сторят повече — не просто да бранят света, а веднъж завинаги да прокудят демоните на Отвъдното от земята. Да затворят вратите между двата свята.
— Звучи ми като добра идея — обадих се аз.
— Така е — отвърна Сайлъс. — Ала пътят към ада е постлан с добри намерения.
— Почти буквално в този случай — промърмори Конър. Той беше закрил лицето си с ръка, но въпреки това видях как мускулите на челюстта му се напрегнаха.
Сайлъс му хвърли презрителен поглед, преди да продължи:
— Ейра решила, че именно тя ще поведе рицарите в тази нова мисия. Ала за да затвори вратите между двата свята, трябвало да научи как са били отворени. Потърсила отговора в Отвъдното и познанието я променило.
— Как? — лицето на Шей бе започнало да си възвръща цвета.
— Открила първоизточника на пътя, по който създанията на Отвъдното идвали на земята. Създание, по-могъщо от всичко, с което хората се били сблъсквали дотогава в мимолетното си докосване до онова мрачно царство. То изпращало свои пратеници в нашия свят, за да черпят сила и да му я носят. По този начин ставало все по-могъщо, а вратите между двата свята се отваряли все по-широко, така че през тях да могат да преминат още и още от неговите изчадия.
По тялото ми пробяга тръпка, имах чувството, че ме бяха издърпали в някакъв тунел — очите ми бяха завързани и се боях от онова, което щях да видя, когато махнат превръзката.
— Могъществото на Ейра било голямо, но амбицията й се оказала по-силна. Повече от всичко друго, създанието се надявало един ден да успее да отвори вратите между двата свята достатъчно широко, за да премине през тях и да завладее нашия свят. Повелител не на едно, а на две царства — Отвъдното и земята. Обещал на Ейра място редом с него, ако му съдейства.
— И тя го сторила — каза Монроу, без да вдига поглед от ръцете си, които бяха започнали да треперят.
— И не била сама — продължи Сайлъс. — Твърде много от воините се били уморили да удържат изчадията на Отвъдното, нерядко — с цената на живота си. Жаждата за власт сред другарите на Ейра се оказала прекалено голяма и тя с лекота успяла да събере огромен брой последователи.
— Пазителите — досети се Шей.
— Сами се нарекли така. Пазители на могъщество, прекалено голямо за повечето хора. Вярвали, че са различни от всички останали, че ги превъзхождат. Че са избрани от съдбата да владеят света, впрягайки силата на Отвъдното на своя страна.
— Но това е лъжа! — каза Шей.
— Дали? — прошепнах аз. — Те наистина владеят света и жънат облагите от своето могъщество.
— Така е — отговори Монроу, зареял съкрушен поглед пред себе си. — Ала това могъщество не им принадлежи и те живеят в постоянен страх да не го изгубят. В края на краищата, те са роби на същото онова създание, което изкуши Ейра. Нашата история му е дала името Предвестника. Вие го познавате като Боск Мар.
9
Откакто бяхме излезли от стаята, Шей не бе казал нито дума. Не знаех дали да се опитам да го заговоря или пък да го докосна. Как ли бих се чувствала аз, ако току-що бях научила, че единственият ми жив „роднина“ всъщност е всемогъщ демон?
По кожата ми полазиха тръпки. Бяхме разбулили твърде много истини, обърнали бяхме прекалено много камъни, за които ни се искаше все още да криеха ужасите, спотайващи се под тях. Знаех, че господарите ни са жестоки, но сега за първи път бях принудена да се изправя лице в лице със същинската им природа — Пазителите не просто използваха силите на Отвъдното, те доброволно бяха встъпили в служба на неговия мрак. Този призрачен свят раждаше изчадия, които носеха единствено страдание, и именно от неговите ужаси Пазителите черпеха своето могъщество. Могъщество, на което бях посветила целия си живот, за да браня.