— Значи всяко от крилата отразява елемента, залегнал в основата му? Земя, въздух, огън и вода? — попитах, чудейки се как ли изглежда водната част от Академията — единствената, която все още не бях виждала.
— Аха — отвърна Адна.
— Бива си го, нали? — каза Конър. — Приятно местенце за живеене.
— Благодаря — ухили му се Адна през рамо.
— Ъ? — сбърчих чело аз и Конър се разсмя.
— Тъкачите изтеглят нишките през сградата. Но Адна реши да си припише цялата заслуга.
Смехът на Конър прогони мъничко от напрежението, легнало върху раменете ми — той отново беше себе си. Моменталният ефект от закачките му бързо ме убеди, че фаталистичното му чувство за хумор можеше да бъде страшно полезно на съюзниците му. Макар и често пъти да бе доста дразнещо.
— Нишки? — повтори Шей.
— Това е в основата на способността ни да местим Академията — обясни Адна и разтърка слепоочията си. — Обаче главата ми направо ще се пръсне — може ли да ви смая с поразяващите си умения някой друг път?
Тя спря пред една врата:
— Ти си тук, Кала.
Конър ми отправи лукава усмивка.
— Моята стая е съвсем наблизо, вълчице. В случай че ти се присънят кошмари. Леглото ми е достатъчно голямо за двама, стига да не хапеш… твърде силно.
Успях да сграбча Шей, преди да се нахвърли отгоре му.
— О, я гледай по-леко на нещата! — изръмжа Конър, поклащайки глава при вида на стиснатите му юмруци.
— За Бога, Конър — простена Адна. — Боли ме главата, забрави ли? Не можеш ли поне тази вечер да ни спестиш коментарите си?
— Извинявай.
Бях като поразена. Никога досега не го бях чувала да се извинява за шегите си. Той се приближи до нея и отмахна кичур коса от очите й.
— Трябва да поспиш.
— Твърде е рано за сън — каза Адна и на мен ми се стори, че потръпна. — А дори и да не беше, съмнявам се, че тази вечер ще успея да заспя.
— Можем да поговорим тогава — предложи Конър и този път в държанието му нямаше и помен от обичайната му закачливост.
Адна го изгледа в продължение на няколко секунди, без да каже нищо, а после кимна.
— И сам можеш да намериш стаята си, нали Шей? — попита той, без да откъсва очи от Адна.
— Ако не бъркам, вече ти казах, че мога — отвърна Шей. — Преди има-няма десет минути.
— Аха — разсеяно каза Конър и като обви раменете на Адна с ръка, я поведе по коридора.
Загледах се след тях, чудейки се на необикновените им отношения, които приличаха на влакче в увеселителен парк.
Шей се прокашля и отвлече мисълта ми от Конър и Адна.
— Къде е твоята стая?
Той пъхна ръце в джобовете си и хвърли поглед надолу по коридора, избягвайки очите ми.
— Съседната на твоята, но си мислех дали…
Сърцето ми заби учестено, а бузите ми пламнаха; думите на Конър изведнъж отекнаха в главата ми.
— Искаш ли да влезеш? — попитах.
Шей се усмихна и вдигна обнадежден поглед към лицето ми.
Улових го за ръка и в мига, в който пръстите ни се докоснаха, разбрах, че усеща трескавия ми пулс. В стаята ми беше тъмно, но все пак успях да различа легло, писалище и няколко кресла. Приличаше на нещо средно между общежитие и луксозен хотел. Не беше зле.
Какво обаче да направя? Навлязла бях в непозната територия. Двамата с Шей бяхме сами и не трябваше да се крием.
Тук нямаше кой да ни хване. Бяхме в безопасност… поне на теория. Усещах, че треперя, преливаща от желание и усещане за свобода.
„До леглото ли да го отведа? Ами ако е прекалено бързо? Трябва ли да се преструвам на срамежлива? Господи, изобщо не ме бива в това!“
Шей пристъпи зад мен, обви ръце около кръста ми и ме привлече към себе си.
Топлината, която ме изпълни, когато устните му се спуснаха по шията ми, бе като копринени пипала, плъзнали по цялото ми тяло. Облегнах се на него и почувствах как ме залива вълна на облекчение. Напрежението ми се изпари, мускулите ми се отпуснаха. Бяхме сами, далеч от изпитателните погледи на Търсачите, които, въпреки че ме бяха посрещнали толкова добре, все още ме смущаваха. Но макар и да не се чувствах напълно като у дома си в тази нова обстановка, поне и двамата с Шей бяхме живи. Отдадох се на насладата от това, че сме в безопасност, и затворих очи под допира на ръцете му. Дори през дрехите усещах топлината на кожата му и тя ми действаше невероятно успокояващо.