Направих крачка назад и Шей въздъхна.
— Какво не е наред?
Не исках да му кажа, така че се улових за другата мисъл, която не ми даваше покой.
— Битката днес беше тежка. Лидия загина, за да мога аз да се върна обратно. Умря заради мен. Трудно ми е да повярвам, че Търсачите не ме мразят.
— Мисля, че Итън те мрази — направи физиономия Шей.
— Чувството е взаимно — по устните ми пробяга унила усмивка. — Имах предвид останалите. Монроу е сдържан, но не и груб, а Конър е направо страхотен.
— Разбирам — процеди Шей през зъби.
— Нямах предвид това. Просто е свестен и забавен. Като Адна.
В моя глас също се прокрадна остра нотка — не само той можеше да проявява ревност.
Шей обаче или не я забеляза, или не й обърна внимание.
— Да, тя наистина е страхотна. Цялата седмица прекарах с нея.
— И какво правихте? — попитах, потискайки надигналото се в гърдите ми ръмжене.
— Толкова си сладка, когато ревнуваш — помилва ме по бузата Шей, но побърза да си дръпне пръстите, когато понечих да го плесна закачливо през ръката. — Нали знаеш, че имам очи само за теб.
— Щом казваш — в смеха ми все още се долавяше едва загатнато ръмжене.
— Честна дума.
Топлотата в гласа му ме накара да срещна погледа му, а когато се наведе и ме целуна по върха на носа, едва не се разтопих, почувствала, че наистина го мисли.
— Просто ме разведе наоколо — обясни Шей. — Освен това потренирахме малко. Те много държат на тренировките.
— Какво тренирахте?
Пръстите ми се плъзнаха по рамото му, задържайки се върху стегнатите мускули на ръката му.
— Бойни умения — Шей стисна челюсти, а бицепсът му се напрегна под пръстите ми.
— О! И как беше?
Остър смях се откъсна от устните му.
— Предполагам, че вече мога да се бия по-добре.
— И преди доста си те биваше.
— Почакай само да видиш на какво съм способен сега, бейби — ухили се той.
— Да не съм те чула да ме наричаш така! Иначе ще ти се наложи да използваш новопридобитите си бойни умения.
— Добре, добре! Никакви подценяващи и умилителни обръщения — той вдигна ръце, сякаш се предаваше. — Учих и за Академията и за това как се подготвят Търсачите, но що се отнася до бъдещето и до това какво очакват от мен, все още съм в пълно неведение.
— Шей… защо едва днес им показа Халдис?
Нещо в тази тайна ме човъркаше, макар и сама да не знаех какво.
— Не исках да им казвам нищо, преди да съм сигурен, че мога да им имам доверие. Преди ти да си се върнала — отвърна той и от усмивката му по вените ми се разля топлина, която се спря дълбоко в тялото ми. — Мисля, че вече им вярвам.
— Значи през цялото това време сте си мълчали, така ли?
— Горе-долу — засмя се Шей. — Исках да се уверя, че наистина са сериозни за съюзничеството и че няма да ти сторят зло, когато дойдеш на себе си.
— Благодаря ти — отвърнах, макар и все още учудена, че ги беше заблудил. — Шей, ти знаеше, че ще се опитаме да намерим глутницата ми. Защо не ни спря?
— Но ти искаше да отидеш! — възропта той, но усещах, че всъщност се опитва да избегне отговора.
— Единственото, за което бях в състояние да мисля, бе отново да бъда с тях. И през ум не ми мина, че патрулирането може да е преустановено… не и докато не открихме и помен от тях.
Шей не успя напълно да скрие усмивката, повдигнала едва-едва крайчетата на устните му.
— Ти си знаел! — изръмжах. — Знаел си, че няма да ги намерим.
— Не знаех. Само предполагах.
— Защо не каза нищо? — Изненадата ми бързо отстъпи място на гняв. Двама души бяха мъртви! — Аз бях напълно завладяна от инстинкта си на алфа, докато търсех Ансел и останалите. Не можех да мисля за нищо друго. Ти обаче можеше.
— Исках да бъдеш в безопасност — каза Шей, а върху раменете му легна напрежение. — Мислех си, че така би могла да докажеш на Търсачите на какво си способна, без да се изложиш на опасност.
— Само че опасността все пак ни намери, нали? — изръмжах, бясна, задето смяташе, че може да ме защити и при това се бе опитал да го стори с лъжа. — Умряха хора. Добри хора.
— Знам — отривисто каза той; забелязах, че започва да се ядосва не по-малко от мен. — И съжалявам за това. Кала, не казах нищо, защото мислех, че около Халдис няма да има никакви вълци. Откъде да знам, че ще дебнат в засада?
„Защото в това най-много ни бива.“