Прехапах езика си, тъй като не исках да избухвам повече. В очите ми напираха сълзи, налегна ме сковаваща умора, от която чак костите ме заболяха. Отидох до леглото и приседнах. Измъчвах се не само заради загубите, които Търсачите бяха понесли. Собственото ми разочарование притискаше гърдите ми като мъчителна, угнетяваща тежест. Бях се хвърлила в тази мисия с главата напред, тласкана от надеждата да се събера с глутницата си, а ето че сега нямах никаква представа какво ще се случи и дали някога отново щяхме да бъдем заедно.
Опънах се върху матрака и отпуснах глава на възглавниците. Затворих очи и няколко самотни сълзи се стекоха по бузите ми. Миг по-късно усетих как леглото хлътва лекичко под тежестта на Шей, когато той се намести до мен и ме целуна по тила. Ала аз вече не бях в стаята с него. Бях се върнала във Вейл, при своята глутница. Сблъсъкът с Емил не само ми бе показал срещу какво смятах да се боря, но и ми бе напомнил какво бях изгубила. Ненавиждах алфата на Бейн, но не и сина му.
Идваш да молиш за прошка? Боя се, че може да се окаже твърде късно.
Бягството ми бе донесло свобода, ала Рен все още беше във Вейл. Той бе излъгал, за да ни помогне да се спасим. Как ли бе реагирал Емил на измяната на своя син? Щяха ли Пазителите да му простят някога? Беше ли изобщо жив?
Пръстите на Шей се плъзнаха по бедрото ми, привличайки ме към него.
— Престани, Шей. Недей — гласът ми потрепери, докато се отдръпвах от него. — Просто… не мога.
Желаех го, ала морето от чувства, което бушуваше в мен, ме правеше напрегната и неспокойна.
Шей обви ръка около кръста ми.
— Защо не?
Отне ми секунда, докато успея да отговоря:
— Знаеш защо.
Гърлено ръмжене се откъсна от гърдите му.
— Ако не си забелязала, него го няма тук. Съюзът ви, онова със задължението ти като алфа — всичко свърши. Вече няма нужда да се държиш така, сякаш той има някаква власт над теб. Просто ми се иска…
Шей и представа си нямаше колко греши. Рен бе тук. Незнайно как, той все още бе с мен, следейки всяко мое движение. Съюз или не, като алфи между нас съществуваше невероятно силна връзка. Беше там от деня, когато го видях за първи път, а бъдещият ни съюз беше оповестен. Тази връзка, тази вярност продължаваше да ме тегли към Вейл и към него. Единственото, което ме бе накарало да се усъмня дали наистина двамата с Рен сме предопределени един за друг, бе онзи, който лежеше до мен сега. И изобщо не бях сигурна, че знам какво означава това.
Шей мълчеше, но с цялото си същество усещах сърдития му поглед, вперен в тила ми.
— Не разбирам — проговори той най-сетне. — Вече си свободна, Кала. И го искаш.
Прав беше. Действително го исках, ала желанията не бяха единственото, което ръководеше постъпките ми.
— Не, не съм. Не съм истински свободна — въздъхнах и се обърнах, за да го погледна. — Съжалявам, но докато не се уверя, че глутницата ми е в безопасност, не искам да вземам повече решения, които ме карат да се чувствам така, сякаш ги изоставям.
Почувствах колко верни са думите ми в мига, в който ги изрекох. Не само Рен не ме оставяше на мира, но и изборът, който бях направила.
Суха, невесела усмивка изви устните на Шей.
— Значи да ме обичаш означава да предадеш глутницата си? След всичко, което се случи, все още си готова да се обвържеш с Рен заради тях?
— Не… не съм сигурна — отвърнах и почувствах, че наистина не знам какво щях да правя. Опитах се да придам ласкаво звучене на гласа си: — С всичко, което се случва, не смяташ ли, че е по-добре да оставим положението неутрално? Много по-важни неща са ни на главата от отношенията между теб, мен и Рен. Не е ли така?
Докато говорех, пръстите ми несъзнателно докоснаха пръстена на Рен, проследявайки очертанията на халката.
Бледозелените очи на Шей потъмняха.
— По-важни неща?
— Като например спасяването на света? Войната, която Търсачите очакват да спечелим? На това аз му казвам важно.
Опитах се да съпроводя думите си със смях, но се провалих безславно.
На Шей също не му беше до смях.
— Едното. Няма. Общо. С другото.
— Знам — уверих го, неспособна да издържа погледа му. — Просто… ами… това няма да ти хареса.
— Няма значение — настоя Шей. — Искам само да ми кажеш истината.
„Ами ако дори аз не знам каква е истината? Ако чувствата ми се изплъзват като вода между пръстите ми всеки път, когато се опитам да ги задържа?“