Бързо открих източника на съблазнителната миризма — няколко стъклени преси за кафе почиваха върху една от масите. Търсачите бяха насядали около димящи чаши и отпиваха, докато си приказваха тихичко. Монроу тъкмо допълваше чашата на Тес. Тя вече не плачеше, но лицето й бе изопнато от мъка. С тях беше и Адна, в чийто скут лежеше китара. Конър, който изглеждаше доста посърнал, също бе тук, а до Монроу, както видях с изненада, седеше Сайлъс.
По настроението в стаята ясно личеше, че Търсачите се бяха събрали, за да оплачат своите мъртви. Колкото и силно да ме изкушаваше уханието на кафе, не ми се искаше да ги прекъсвам. Тъкмо се обръщах, за да си тръгна, когато чух името си.
Погледнах през рамо и видях, че Монроу ми прави знак да отида при тях. Приближих се колебливо до масата.
— Нуждаеш ли се от нещо? — попита ме той.
— Не — отвърнах, обзета от неудобство, тъй като всички ме гледаха. — Сънят ми беше неспокоен и усетих миризмата на кафе.
— От горния етаж? — попита Конър.
Кимнах, пристъпвайки от крак на крак.
— Страшен номер!
Той се усмихна и като извади плоска бутилка от джоба си, изсипа съдържанието й в чашата си с кафе. Уиски, ако се съдеше по острия торфен дъх, който се разнесе от кехлибарената течност.
— Не исках да ви преча — казах.
— Не ни пречиш — Тес ми даде знак да седна, напълни една чаша с кафе и я сложи пред празния стол до себе си. — Присъедини се към нас.
— Просто си разказваме истории — обади се Адна, подръпвайки разсеяно струните на китарата. — За Лидия и Грант.
— И ти може да се включиш, ако искаш — каза Монроу. Така почитаме мъртвите и те остават с нас.
— Да се включа? — сбърчих чело, но все пак се настаних до Тес и обвих пръсти около топлата чаша.
— Виждала си Грант повече, отколкото ние — Сайлъс вдигна поглед от тетрадката пред себе си. — Не може да нямаш някоя история, която да споделиш с нас.
Замислих се за господин Селби. Какво можех да кажа? Той беше добър учител, но да изтърся нещо от рода на „Велики идеи беше любимият ми предмет“ ми се струваше глупаво.
— Съжалявам — отвърнах тихичко. — Май нямам какво да разкажа.
— Няма проблем — рече Конър, отпивайки от подсиленото си кафе. — И без това не съм в състояние да понеса нито една сърцераздирателна история повече.
— Не се дръж като говедо — обади се Сайлъс, който отново пишеше нещо в тетрадката си. — Прояви малко уважение.
— Лидия беше роден боец — възрази Конър. — Щеше да ни помисли за глупаци, задето седим тук, увесили носове заради нея.
— Конър — скастри го Монроу и хвърли поглед към Тес, ала тя поклати глава и се усмихна.
— Конър е прав. Предполагам, че страшно би се разочаровала да ни види в подобно състояние.
— Никога не би могла да я разочароваш — Адна се протегна и я докосна по бузата.
Очите на Тес овлажняха, но тя продължи да се усмихва.
Адна също се усмихна, ала на нещо друго.
— Хей, сънливецо, да си чувал за гребен?
Обърнах се и видях как Шей побърза да прокара пръсти през бъркотията от меки къдрици на главата си, макар и без особен ефект. Беше надянал дънки и тениска, но иначе по всичко личеше, че току-що бе станал от леглото.
— Съжалявам — каза той. — Сънувах лоши сънища и не можах да заспя отново. А после ми замириса на кафе…
— Като две капки вода — подметна Конър.
Хвърлих поглед към Шей, чудейки се дали все още е ядосан. Той се настани на стола между мен и Адна и когато ми се усмихна смутено, разбрах, че съжалява, задето се бяхме скарали. Също като мен. Приведох се към него и го целунах по бузата.
— Аз също не можах да спя.
Той ме прегърна през раменете.
Сайлъс не сваляше очи от нас.
— Какво? — попитах, тъй като изпитателният му поглед изобщо не ми се нравеше.
— Претеглях две противоположни теории за Потомъка — каза той. — Не мога да преценя дали това, че си го превърнала в Страж, е увеличило способностите му или ги е отслабило.
— Какви способности? — поиска да узнае Шей.
— Вродените умения, които си наследил.
— Които съм наследил? — намръщи се Шей. — Имаш предвид всичко онова с рицарите и демоните, за което говорихте преди?
— Имам предвид баща ти, разбира се — Сайлъс наклони глава на една страна и го изгледа с присвити очи, преди да започне да дращи яростно в тетрадката си.
Аз се изпънах в стола си.
— Да не би да си водиш бележки за него?