— Разбира се — отвърна Сайлъс, без да вдига глава.
— Престани! — сопнах се и избих химикалката от ръката му.
Сайлъс ме зяпна.
— Знаеш ли — ухили се Конър насреща ми, — мисля, че те обичам.
— Просто записвах наблюденията си — каза Сайлъс и вдигна химикалката. — Такава възможност се удава веднъж в живота.
— Аз не съм възможност — разгорещено заяви Шей. — Аз съм човек.
— Ти си Потомъкът — поправи го Сайлъс. — Жизненоважно е да знаем точно какъв потенциал притежаваш, преди да предприемем следващия си ход. Аника ми възложи да преценя способността ти да изпълниш необходимите задачи.
Монроу въздъхна.
— Съмнявам се, че е имала предвид да си водиш записки за всяко негово действие, Сайлъс.
— Аха — Конър допи кафето си и отново си напълни чашата. — Защо винаги се държиш толкова налудничаво?
— По-добре, отколкото да съм слабоумен дръвник като теб — Сайлъс си седна и го погледна свирепо.
— Все още не разбирам какво искаш да кажеш с това за наследството — каза Шей, докато си сипваше кафе. — Дори не си спомням баща си. Умря, когато бях само на три години.
Сайлъс го погледна, сбърчил вежди.
— През последните шестнайсет години Боск Мар ме мъкнеше къде ли не по света — продължи Шей. — По-рано днес го нарекохте Предвестника, значи не може да ми е вуйчо. Защо баща ми да е толкова важен?
В стаята като че ли внезапно стана по-студено и дори Сайлъс пребледня, когато Шей спомена Боск Мар.
— Така е, наистина не ти е вуйчо — потвърди Монроу. — Ала баща ти беше Пазител.
Кръвта се оттече от лицето на Шей.
— Благодаря, че ми го напомнихте.
— Това е без значение, Шей — каза Монроу. — Важно е само, че ти си Потомъкът.
— Да не искате да ми кажете, че не съм човек?
Чашата в ръката на Шей затрепери и той ме погледна умолително.
— Разбира се, че си човек… или поне беше, преди да те превърна в един от нас — побързах да го успокоя аз и изгледах сърдито Монроу. — Да не мислите, че не мога да различа един от нас от обикновените хора? Шей не е Пазител.
— И откога си толкова сведуща в познанието за Потомъка? — кипна Сайлъс.
— По-полека, Сайлъс — тихичко се обади Монроу. — Пазителите със сигурност са искали Шей да не знае истината за това кой е — при тези думи той ме погледна. — И несъмнено са я скрили от Стражите. Освен това, Кала, важно е да разбереш, че самите Пазители са хора. Също като нас.
Усетих, че не мога да дишам, ужас плъзна по тялото ми като змия.
— Значи са лъгали — каза Шей. — Не са мистичните, древни създания, за които се представят.
— Лъжите са едно от нещата, които най-добре им се удават — подхвърли Тес.
— Но как е възможно да са хора? — с мъка успях да изрека най-сетне. — Та те не миришат като хора. Нито пък вие, като стана дума. Ами силата им?
— Онова, което усещаш, е употребата на магия, Кала. Далечният повей на нейното могъщество. Търсачите и Пазителите черпят своята мощ от нещо извън самите тях, но въпреки това си оставаме хора. Някога между човеците и земята съществувала много по-здрава връзка. Онези, при които тя била най-силна и които притежавали способността да използват магията на елементите, били на особена почит. Лечители, мъдреци.
— Но как е възможно да са хора! — възразих аз. — Та те са безсмъртни!
— Не, не са — каза Монроу. — Ала начинът, по който използват силата, ви кара да вярвате, че са. Начин, до който ние отказваме да прибегнем, както отбеляза и Тес.
— Какво искате да кажете? — попита Шей.
— Уважение към земята, естествената сила, присъща на сътворението и неговия кръговрат — отвърна Конър с насмешлива усмивка.
— Търсачите вярват, че тленността е нещо хубаво, което не бива да се опитваме да избегнем — заобяснява Сайлъс, без да му обръща внимание. — Ние остаряваме и умираме. Смъртта е част от естествения кръговрат. Пазителите използват силата си, за да се сдобият с противоестествено дълъг живот. Контактите с Отвъдното ги променят и въпреки това те започват живота си като хора и същността им си остава такава. Същото важи и за Стражите. Ето защо толкова рядко се създават нови глутници. От Стражите се изисква да отгледат потомство само когато Пазителите сметнат за необходимо. Нашите летописи показват, че допреди две поколения не са се раждали нови вълци, свързани с Халдис. Тогава Пазителите изведнъж започнали да проявяват интерес към създаването на по-силни семейни връзки между Стражите.