— Но нещо се объркало — намръщи се Шей.
Монроу кимна и се прокашля, ала гласът му си остана задавен.
— Корин забременя. Беше се надявала да го избегне по някакъв начин — лицето му се изкриви, — но тези неща трудно се контролират.
Той помълча за миг и сложи ръце върху масата.
— Боеше се да избяга, докато е бременна, не искаше и да поема допълнителни рискове с новороденото, затова помоли да отложим осъществяването на плана. Да изчакаме, докато детето поотрасне и навърши година, за да не е толкова уязвимо, когато избягат. Аз се съгласих.
Той отново замълча; видях, че ръцете му треперят.
— И тогава заговорът беше разкрит — Монроу сплете пръсти толкова здраво, че кокалчетата му побеляха. — Когато отишли в поселището на Бейн, за да изведат Стражите бегълци, Търсачите попаднали в засада. Този ден изгубихме повече от половината си хора.
— Ами Корин и нейните съюзници? — напрегнато попита Шей.
Гласът на Монроу не издаваше никакво чувство:
— Вече ги бяха предали на призраците. Умрели бяха още преди да се появим.
Затворих очи — думите на Монроу сякаш съживиха моя кошмар. Струваше ми се, че вътрешностите ми са от стъкло и всеки миг ще се пръснат на безброй късчета.
— И все пак са оставили Рен жив — прошепнах с мъка. — Не са убили детето й.
— Не ни беше лесно да наместим парченцата от мозайката, но доколкото разбирам, мъжът на Корин бил верен на техния господар и тъй като никога не бил заговорничил срещу Пазителите, детето останало под неговите грижи. В края на краищата, все още им трябвал млад алфа, който да застане начело на новата глутница. А както ти вече каза, той дори не подозирал как всъщност загинала майка му.
Дадох си сметка, че по бузите ми се стичат сълзи, едва когато Шей стисна ръката ми. Побързах да ги избърша, а той погледна към Монроу.
— Имате ли някаква представа кой я е предал?
Стиснал зъби, Монроу се взираше в ръцете си.
— Смятам, че това е всичко, приятели — промърмори Конър. — Доволни ли сте?
Шей рязко се обърна към него.
— Ще престанеш ли…
— Недей, Шей — сложих ръка върху рамото му аз. — Благодаря ти, Монроу.
Водачът се изправи и ни обърна гръб.
— Мисля да ви пожелая лека нощ.
— Аз също — обади се Тес и го последва към стълбите.
— Бива ви да гоните хората — измърмори Конър, взирайки се в празната си чаша.
— Стига, Конър — каза Адна и се изправи. — Да си намерим друг начин за запълване на времето.
— Имам няколко идеи — ухили й се той.
— Моите са по-добри и освен това не са в сферата на фантазиите.
При тези думи тя седна върху масата, вдигна крака на пейката и облегна китарата на коленете си. След това подръпна струните и наклони глава на една страна.
— Някакви желания?
— Дамите избират — каза Конър.
— Вий, вий срещу смъртта на светлината!3 — запя Адна с мелодичен, плътен глас и Шей веднага се оживи.
— Дилън Томас?
Адна поспря за миг и сви рамене.
— Да. Това е нещо като наша мантра. Аз съчиних мелодия към думите.
— От колко време свириш? — Шей следеше как пръстите й се движат по грифа, видимо очарован.
— От четиригодишна. Майка ми ме научи.
— Адна е родена музикантка. Не че в това има нещо странно — тя е добра във всичко, с което се захване. Дете чудо, нали се сещате.
С тези думи той отметна един махагонов кичур от челото й. Пръстите му се задържаха върху кожата й малко по-дълго, отколкото бе необходимо, а кафявите му очи проблеснаха.
Настойчиво подозрение се промъкна в мен. Нещо по-дълбоко се спотайваше под постоянното им заяждане. Сигурна бях в това.
„Толкова много скрити истории свързват всички Търсачи. Тези двамата си имат свои тайни.“
— И аз го забелязах — промърмори Шей, без да откъсва очи от пръстите на Адна. — Можеш ли да ме научиш?
Адна спря да подръпва струните.
— Да свириш?
Шей кимна.
Тя му се усмихна и потупа пейката до себе си.
3
Откъс от стихотворението на Дилън Томас „Не си отивай кротко в тъмнината“, превод Александър Шурбанов. — Бел.прев.