— Знам, че си будна, Кала.
Въздъхнах и се обърнах към него.
— Какво стана с урока ти по китара?
Въпросът ми прозвуча заядливо и това още повече засили раздразнението ми от лекотата, с която Адна успяваше да намери болното ми място.
— Исках да се уверя, че си добре — с тези думи той се покатери върху леглото.
Отдръпнах се и легнах по гръб.
— Оставил си Адна сама? Мислех, че изгаря от желание да те научи да свириш.
„Мисля, че изгаряше от желание да направи повече от това.“
— Наложи се да отиде в Денвър — обясни Шей. — Сайлъс се появи със съобщение, което да отнесе в аванпоста. Но сега, когато съм тук, ми се струва, че би искала теб да оставя сама.
Не бях сигурна дали думите му прозвучаха сърдито или развеселено, затова не отговорих и зареях поглед към звездното небе. Внезапно сянка закри миниатюрните, примигващи светлини и дъхът ми спря, когато Шей се доближи още мъничко и се надвеси над мен. Тежестта на тялото му ме притисна към матрака.
— Шей, какво правиш?
Сепната, но не и уплашена, опрях ръце на гърдите му, задържайки го на неголямо разстояние.
Пръстите му се обвиха около китките ми, така че да не мога да го отблъсна от себе си.
— Престани да се криеш зад страха си и да се мъчиш да избягаш, Кала. Опитай да ми откъснеш и двете ръце, ако наистина го искаш, но твърдо съм решил да те целуна.
Преглътнах мъчително, когато видях уверения блясък в очите му. Той не се боеше от мен. Дори в лекия допир на пръстите му усещах истинската му сила; беше едновременно изненадващо и изкусително. Нямаше го вече онзи трепет, с който Шей се доближаваше до мен, когато беше човек. Сега той бе Страж и дори нещо повече — беше Потомъкът, който щеше да понесе Кръста на елементите. Оръжие, каквото светът никога не бе виждал. Той беше истински воин. Беше ми равен. Може би дори ме превъзхождаше. Устните ми се извиха в усмивка, когато си дадох сметка, че уязвимостта му — онова, което преди всичко ме бе накарало да спася живота му — си бе отишла, изместена от желязна сила, която по нищо не отстъпваше на непреклонната му воля. Шей вече не се нуждаеше от защитата ми, но все още ме желаеше. В жадното изражение на лицето му се четеше необходимост да разбере дали желанието бе взаимно. А то беше.
„Свободна съм. Обичам го. Няма никаква причина да не го направя.“
Шей пусна китките ми и ме загледа в очакване. Когато не го отблъснах, а оставих ръцете си да почиват върху коравите мускули на гърдите му, той се приведе над мен и аз го прегърнах през врата, заравяйки пръсти в меките къдрици на косата му. Устните му откриха моите и нежно ги разтвориха.
Целувката му бе пълна с обещания за онази свобода, която жадувах. Ласкава и нежна като първите зелени листенца, нетърпеливи да приветстват пролетното слънце. Затворих очи и оставих насладата от близостта му да ме завладее. Мед и детелини. Мек, топъл дъжд, окъпал тялото ми. Шей бе като слънчевите лъчи, пропъждащи сковаващата прегръдка на зимата.
Той се притисна още по-плътно до мен и аз обвих крака около тялото му. Гърлен звук, смесица от стон и ръмжене, се изтръгна от гърдите му. Устните му не се откъсваха от моите.
Целувките му обсебваха устата ми, всяка милувка събуждаше нови вълни на желание дълбоко в тялото ми. Ръцете ми се плъзнаха по гърба му, наслаждавайки се на силните му рамене, жадни да познаят още от него. Пръстите му се пъхнаха под ризата ми и погалиха голата кожа на корема ми, а след това бавно поеха нагоре. Кръвта във вените ми пламна.
Смъкнах ризата си и я захвърлих настрани. Начаса почувствах как всеки сантиметър от тялото на Шей се напрегна, очите му ме изпиваха. Сега бе мой ред да пъхна ръце под неговата риза. Пръстите ми се спуснаха надолу, откриха копчетата на дънките му и се заиграха с тях — исках да продължа, ала едновременно с това не бях сигурна дали трябва да го направя. Шей се приведе още по-ниско над мен и ме целуна настойчиво. Аз се понадигнах — копнеех да бъда по-близо до него и ненавиждах дрехите, които все още ни разделяха. Разкопчах първото копче на дънките му и посегнах към следващото, докато допирът на ръцете му оставяше изпепеляваща диря по кожата ми и караше дъхът ми да излиза на пресекулки.
— Кала — прошепна той до устните ми. — Не знаеш откога искам да го направя.