Нещо в думите му ме сепна, сякаш се бях препънала в мрака и пропадах. Внезапно над себе си вече не виждах Шей, а Рен. Неговите тъмни очи проблясваха в сумрака, неговите ръце милваха кожата ми.
Нека те целуна, Кала. Не знаеш откога искам да го направя.
Сякаш леден вятър нахлу в стаята и угаси огъня, бушуващ в тялото ми. Смразяваща пустота се появи на негово място и ме накара да потреперя. Усетих, че ми се повдига и поклатих глава.
— Какво не е наред?
Ръцете на Шей спряха за миг.
— Недей.
Вдигнах юмруци към гърдите му и този път го блъснах достатъчно силно, за да го накарам да се отдръпне недоумяващо. Затворих очи и вдигнах ризата си от пода, неспособна да го погледна.
— Не мога.
Треперех толкова силно, че едвам успях да се облека. Черната бездна в гърдите ми се пробуди с рев, поглъщайки в зейналата си паст мимолетния покой, който бях изпитала. Мразех се, задето се бях дръпнала от него, въпреки че го обичах и желаех.
„Защо не мога да разкъсам оковите на миналото? Какво не е наред с мен?“
— Какво стана? — гласът на Шей беше пълен с тревога. — Бяла си като платно.
Той се опита да ме привлече в прегръдките си, ала аз скочих от леглото.
— Съжалявам — промълвих; не откривах думи да изразя противоречивите чувства, които ме раздираха.
Скръстих ръце на гърдите си и инстинктивно докоснах пръстена на Рен. Гласът му отекна в ушите ми:
Кажи ми, че ще се върнеш за останалите. За мен.
Стаята сякаш се завъртя около мен. Бях го изоставила. Той бе рискувал всичко заради мен, а ето как му се отплащах — като се отдавах другиму, макар да бях обещана на него.
„Какво правя тук? И то с хора, които винаги са били мои врагове? Мястото ми е с моята глутница.“
Огънят, който бушуваше във вените ми, отстъпи място на лед, когато осъзнах, че не съм свободна. Нямаше да бъда свободна, докато глутницата ми не бъдеше в безопасност. Част от мен живееше в плен на страха, че съм ги обрекла на ужасяваща съдба.
— Кала, какво има?
Шей пристъпи към мен, ала рязко почукване ни накара да обърнем глави. Миг по-късно вратата се отвори и Адна нахлу в стаята с трескав поглед в очите.
— Кала! Трябва да отидем в Денвър! Веднага!
— Какво има, Адна? — втурна се към нея Шей. — Нападение? Пазителите?
— Не — тя се взря в него, сякаш изумена от това, че го е заварила в стаята ми, но бързо се отърси от учудването си и отново се обърна към мен. — Итън заловил един Страж, който бил излязъл на патрул.
— Страж?
Ужасеният пламък в очите й накара сърцето ми да забие лудешки.
Гласът й, когато изрече следващите думи, трепереше:
— Казва, че ти е брат.
Част втора
Ад
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете.
12
— Какво? — въпросът се откъсна от гърлото ми като дрезгав шепот.
— Брат й? — зяпна Шей. — Имаш предвид Ансел?
— Така и не чух името му — отвърна Адна. — Но защо стоите така! Да вървим!
Думите й ме извадиха от вцепенението ми и аз се хвърлих към вратата. Адна вече тичаше по коридора, зад себе си чувах стъпките на Шей.
Итън е заловил един Страж.
„Заловил?“
Мощният прилив на адреналин, който ме бе накарал да се втурна след Адна, отстъпи място на смразяващ ужас. Ледените пипала на страха се впиха като хищни нокти в мен, когато видях отворения портал да проблясва пред мен.
Заковах се на място, тъй като не познавах мъжа, който стоеше до него.
— Чудесно, открила си ги — каза той. — Всички други вече преминаха.
— Това е Джеръм, Кала. Хайде — с тези думи Адна ме бутна към портала.
Политнах напред и след секунда се озовах на четири крака в тренировъчната зала на Чистилището.
— Как можа! — крещеше Монроу. — Та той е още дете!
Боях се дори да помисля какво би могло да го вбеси толкова.
— Той се хвърли към мен, Монроу. Виейки като банши, кълна се! — задавено викна Итън; гласът му тегнеше от напрежение. — Дереше се: „Аз съм Страж, аз съм Страж“. Какво друго да сторя?
Айзък, Конър и Сайлъс се взираха в нещо пред себе си с пребледнели лица. И тогава видях локвичките кръв в краката им.
Шумът от нашето приближаване накара Монроу да отмести разярен поглед от Итън и щом ме видя, гневът му бе заменен от страх.