— Но това е невъзможно — възразих. — Алфите не могат да бъдат издигани от редиците на глутницата. Те се раждат. Докато баща ни е жив, той е алфата на Найтшейд, независимо дали Пазителите го признават или не.
— Кажи го на тях — озъби се Ансел.
— Това би могло да сработи в наша полза — промърмори Итън и срещна погледа на Конър, който кимна.
— Как? — попитах. — Как би могло да ни помогне? Те ще ни преследват безмилостно, докато не ни заловят.
— Би могло… — започна Конър, ала Монроу го прекъсна.
— Почакай. Ансел, какво стана с Рение Ларош?
Дълбока въздишка се откъсна от гърдите на Ансел.
— Нарекоха го изменник, също като Кала. Накараха го да коленичи пред олтара.
Незнайно как успях да възвърна гласа си:
— Убиха ли го? — попитах дрезгаво.
Ансел поклати глава и нещо в мен, което мислех, че умира, се пробуди за живот.
— Какво стана? — настоя да узнае Монроу; юмруците му вече не бяха стиснати толкова здраво.
— Казаха, че предателството му е по вина на Кала. Че на жените не може да се вярва. Че те са родени, за да прелъстяват и мамят. Че тя го е подлъгала и че той просто се е опитвал да спаси партньорката, която вярвал, че го обича.
Която вярвал, че го обича. Бях се влюбила в друг, ала Рен все още беше част от мен. Двамата споделяхме нещо, което не можех да определя. Беше ли и то любов? Прониза ме чувство на вина, сякаш безброй иглички се впиха в кожата ми. Насилих се да изпъна рамене и се освободих от прегръдката на Шей.
Сайлъс кимна.
— Ммм, да. Бремето на Ева. Бива си го.
— Сайлъс, кълна се, че ако кажеш още нещо, ще ти строша челюстта — процеди Конър и още по-здраво прегърна Адна.
— Няма нищо лошо в това да разбираш избора на противника — високомерно заяви Сайлъс. — Ако не го правим, няма да сме в състояние да предвидим следващия им ход.
— Достатъчно, Конър — намеси се Монроу. — Сайлъс, сега не е моментът.
Сайлъс измърмори нещо под носа си, а Конър продължи да се взира свирепо в него.
— Дадоха го на един призрак — Ансел потрепери. — Държа го по-дълго, отколкото бях виждал дотогава. Когато най-сетне го освободи, не можех да повярвам, че Рен изобщо е в съзнание. Казаха, че може сам да избере участта си. Че все още той контролира съдбата си.
— Какъв беше отговорът му? — попита Монроу.
— След като призракът го остави, той не можеше да говори. Учудих се, че въобще оцеля. Държа го толкова дълго… — Ансел се сгърчи и издаде звук, сякаш ще повърне.
Стана ми студено, стори ми се, че дълбоко в костите ми се загнезди лед. Ръцете и краката ми трепереха неконтролируемо.
„Майка ми е мъртва. Рен е подложен на изтезания. И всичко — по моя вина.“
— Отведоха го — Ансел си избърса устата и опита да отпие от чая си, ала чашата се тресеше в дланите му. — Не знам къде. Но ако не получат отговора, който искат да чуят, те ще го убият. Сигурен съм.
От гърлото на Монроу се откъсна тих звук на болка. Загледан в огнището, той очевидно бе много далеч от тук.
— След това завлякоха мен до олтара — продължи Ансел.
Протегнах ръце през масата с надеждата да ги улови, ала той хвърли бегъл поглед към тях и извърна очи. С усещането за огромна празнота в гърдите, аз прибрах ръцете си.
— Лумин каза, че децата на Наоми Тор не заслужават доверие. Положи длани върху гърдите ми и ми се стори, че ме разкъсват надве. Чух собствения си вой и видях вълчата ми форма да се рее пред мен. Изведнъж лумнаха пламъци и тя се подпали. Козината задимя и мирисът изпълни ноздрите ми. Усещах огъня с тялото си, сякаш ме изгаряха жив. А после от вълка остана само пепел. Лумин махна с ръце и пепелта отлетя. И тогава разбрах. Усетих, че вълкът го няма. Бях се превърнал в нищо.
— Да си жив не е нищо — Монроу се приближи до него и сложи ръка на рамото му. Ансел потръпна, но не се отдръпна. — Ние сме просто хора и смятаме, че животът си струва да бъде живян.
— Аз не съм човек — отвърна брат ми. — Аз съм Страж. Бях Страж. Не знам какво съм сега.
— Мога отново да те превърна в един от нас — обадих се неочаквано. — И пак ще си бъдеш Страж.
— Не. Аз бях унищожен — лицето на Ансел се изкриви от гняв. — Така каза Лумин. Пред всички. Мога да бъда създаден наново единствено с помощта на Древна магия. Никой алфа не може да го стори. Аз съм прокълнат.
— Ние ще ти помогнем — рече Монроу. — Ще ти покажем други начини да се биеш. Не е нужно да си вълк, за да бъдеш силен.