— Войната отдавна да е свършила, ако единствено вълците бяха силни — промърмори Итън.
— Не искам да се бия по друг начин! Искам отново да бъда вълк — Ансел погледна Монроу с трескави очи. — Не можете ли да го направите? Знам, че и вие владеете магии.
Монроу не отговори.
— Каза, че искате да ми помогнете — Ансел вече звучеше отчаяно. — Това е, от което имам нужда. Кала, накарай ги да ми помогнат.
— Ние не създаваме Стражи — каза Монроу най-сетне. — Не променяме природата.
— За какво говориш? — попитах. — Вълкът е истинската природа на Ансел. Противоестествено е онова, което Пазителите са му сторили.
— Може и да е така. Ала откровено казано, ние не разполагаме със средствата, за да поправим стореното. Няма да унищожим друго създание, за да направим Ансел цял.
— Какво искаш да кажеш с това да унищожите друго създание? — обади се Шей.
— За да дадем на брат ти онова, което иска, ще трябва да отнемем същността на друг вълк… а това ще го убие.
Ледени пръсти плъпнаха по кожата ми.
— Не разбирам.
Сайлъс вдигна глава от записките си.
— Стражите са плод на дългогодишно експериментиране с естествените закони. Пазителите открай време обичат да подчиняват природата на собствената си воля. Стражите са една от първите демонстрации на могъществото, с което се сдобиха, когато се съюзиха с Отвъдното. Години наред те вземаха хора и животни, мъчейки се да ги слеят в едно и така да създадат съвършените воини. Имаше безброй провали. Обезобразени тела, осакатени създания, негодни за живот нито в този, нито в който и да било свят. И тогава се родиха Стражите. Ала и тяхното сътворение, и самите те са извращаване на природата. Причината, поради която Търсачите воюват против Пазителите.
Взрях се в него.
— Наистина ли току-що ме нарече извращаване на природата?
Той ме изгледа от главата до петите.
— Да, точно това направих.
— Достатъчно, Сайлъс — намеси се Монроу.
По кожата ми сякаш полазиха безброй насекоми, жилейки и хапейки безмилостно.
— Действително ли така са били създадени първите Стражи?
Замислих се за историята, която ми бяха разказвали като дете. Първият Пазител — благороден воин, ранен, издъхващ, спасен от вълк единак. Въздигането му като отплата. Връзката, изтъкана от обич и вярна служба, която нищо не може да развали.
— Аха. Да не би са ви залъгвали с някоя захаросана приказка за произхода ви? — Сайлъс очевидно искаше да добави още нещо, но суровият поглед на Монроу го накара да се откаже.
— Още лъжи — прошепна Шей, взирайки се в ръцете си.
Зачудих се дали не съжалява, задето го превърнах в един от нас… сега, когато знаеше истината — че сме се появили на този свят не като отплата за вярност, а в резултат от грозно престъпване на естествените закони.
— Кала, трябва да направиш нещо — прошепна Ансел. — Дори за мен да е твърде късно. Преди да ме изхвърлят, Лумин каза, че ще сторят същото и с останалите, един по един. Като назидание. Не можеш да го допуснеш. Те са твоята глутница.
Не бях в състояние да говоря. Езикът ми сякаш се бе превърнал в парче мокър памук, което ме давеше. Какво да сторя? Изборът, който бях направила, бе съсипал света ми. Майка ми беше мъртва, а брат ми се бе превърнал в бледа сянка на самия себе си. И за какво? Двамата с Шей бяхме в безопасност, но нима бяхме направили нещо полезно? Не бяха ли Пазителите също толкова опасни, колкото и преди? Болка пронизваше главата ми и аз разтрих слепоочията си, мъчейки се да въведа ред в хаоса от съмнения.
— Няма да позволим това да се случи.
Думите на Монроу ме накараха да вдигна глава. Лицето му беше мрачно, челюстите — стиснати.
— Какво имаш предвид? — попита Айзък и хвърли поглед към Конър; и двамата като че ли стояха по-изправени, мускулите им — напрегнати.
— Имам предвид точно това, което казах — отговори Монроу. — Ще спасим глутницата ти.
15
Не вярвах, че би могло да ми стане по-студено, но при думите на Монроу, готова бях да се закълна, температурата в стаята сякаш се понижи с няколко градуса.
Най-сетне Шей се прокашля и бавно рече:
— Какво имаш предвид с това, че ще спасим глутницата й? Монроу не отговори.
Шей избягваше погледа ми.
— Неприятно ми е да го кажа, но Рен очевидно си е давал сметка за риска, който поема със своя избор, което означава, че е бил наясно с положението. Бил е готов да се пожертва.