— Да се пожертва?
Ненавиждах колко често думата „жертва“ се появяваше в живота ми напоследък. Майка ми беше принесена в жертва. Брат ми явно мислеше, че би било по-добре, ако го бе сполетяла същата съдба. Не можех да понеса мисълта, че скоро и Рен ще се превърне в една от жертвите на моето решение да спася Шей.
— Не — изгледах ги сурово. — Рен няма да плати с живота си. Отиваме във Вейл, за да го спасим.
Ансел закима, както се поклащаше напред-назад в стола си. Шей все така отказваше да срещне погледа ми.
— И за какво отиваме във Вейл? За да ни убият? Забрави ли колко добре мина предишния път!
— Шей — каза Монроу. — Не можем да оставим младите вълци в ръцете на Пазителите. Би било невероятно жестоко. Спасим ли ги, може да спасим и съюзничеството. Просто няма да стане толкова бързо, колкото се надявахме.
— Не се опитвам да бъда жесток — отвърна Шей, — но самите вие непрекъснато ни напомняте, че това е война. А на война винаги има жертви.
Монроу гледаше към Ансел.
— Те са деца. Това е различно.
— Деца? — изсмя се грубо Шей. — Говорим за другия алфа. Знам, че Кала е съвсем млада, но не бих я нарекъл дете. Нито пък Рение Ларош. Знаел е какво прави. Всичко свърши.
— Как можеш да кажеш подобно нещо! — озъбих се аз. — Грози го смърт само защото се опита да ни спаси!
— Просто съм откровен — хладно отвърна той. — Отидем ли във Вейл, ни очаква кървава баня. Не можеш да поемеш такъв риск. Няма да ти го позволя.
— Няма да ми го позволиш? За кого, по дяволите, се имаш!
Кръвта бучеше в ушите ми, зъбите ми бяха толкова остри, че пронизаха езика ми, докато крещях.
Рязко се обърнах към Монроу:
— Не можем да го изоставим!
Той улови ръката ми.
— Няма да го оставим, Кала. Имаш думата ми.
— Как можеш да го кажеш! — вече и Шей крещеше. — Какво би могло да оправдае подобна самоубийствена мисия!
— Рен обича Кала — тихо рече Монроу. — Вече рискува живота си, за да я спаси. Той няма да й измени. Би умрял за нея.
Чувство за вина ме проряза като нож. Шей изруга под носа си и стисна юмруци до тялото си.
— Няма как да сте сигурни. Той е Страж. Виждал съм на какво са способни. Чел съм историята им. Векове наред са следвали безпрекословно нарежданията на Пазителите. Рен е един от тях.
Монроу се обърна към него, стиснал зъби.
— Рен не е просто Страж. Той е син на Корин. Тя се промени. Той също ще го направи.
— Корин е мъртва — изсъска Шей. — Време е да забравиш любовната си авантюра, старче.
Силен пукот огласи стаята, когато юмрукът на Монроу се заби в челюстта на Шей и го запрати на пода. Адна ахна и коленичи до Шей, а Итън се доближи до Монроу с непроницаем поглед и свити устни.
— Недей, татко — промълви Адна; явно бе разстроена, защото досега не бях чувала да нарича баща си другояче, освен Монроу. — Бъди разумен. Шей просто се бои за Кала. Той също я обича.
Поправка — Адна трябва да беше много разстроена. За първи път признаваше чувствата на Шей към мен. Навярно щях да се почувствам насърчена, ако не бях твърде ядосана на Шей. Даже и да го правеше от любов към мен, нямаше никакво право да ми пречи да помогна на глутницата си.
— Виждам, че бяхме дотук с разумните доводи — изръмжа Шей и разтърка челюстта си, докато Адна му помагаше да се изправи.
— Съжалявам — Монроу бавно поклати глава, взирайки се в ръцете си, все така свити в юмруци.
Конър хвърли един поглед към изражението ми и побърза да застане между нас с Монроу, и Адна и Шей.
— Вижте — каза той. — Последното, от което се нуждаем, е да се изпокараме. Нали сме от един отбор.
— Нима? — промърмори Шей.
— Не се пали толкова, Избранико — подсмихна се насмешливо Конър. — Ако наистина искаш да промениш нещата и да направиш света по-добро място, не можеш да възразяваш против това да освободим Стражите. Животът им е ад и трябва да им помогнем. Монроу е прав. Успеем ли да спасим дори само неколцина от тях, това би могло да е първата крачка към ново съюзничество. Все отнякъде трябва да започнем.
Монроу кимна.
— Итън — каза Шей. — Подкрепи ме.
— Знам, че ти си Потомъкът и всичко останало, хлапе — отвърна Итън, — но мисля, че Монроу и вълчицата са прави. Трябва да отидем и то колкото се може по-скоро.
— Ти си последният, от когото бих очаквал да се включи в Сдружение за етично отношение към Стражите — разсмя се Конър.