Итън му се усмихна за миг, преди да погледне към Ансел, който все още седеше прегърбен и нещастен, като ту свиваше, ту разпускаше юмруци.
— Възможно е да съм ги преценил погрешно.
— И как точно предлагаш да им помогнем, без да изгубим всичките си хора? — поиска да узнае Шей, разтривайки натъртената си челюст.
Сърцето ми прескочи един удар, когато погледите на Търсачите се насочиха към мен. Проговори обаче Адна:
— Аз.
— Какво? — Монроу излезе от скръбния си унес и я погледна разтревожено.
— Незабелязано извеждане малко преди зазоряване. Това ни дава няколко часа, за да се подготвим. Ще вземем съвсем малък отряд, а аз ще отворя вътрешен портал.
Монроу пребледня.
— Не!
— За да бъде назначен, всеки Тъкач трябва да докаже, че е в състояние да отваря вътрешни портали. Взех си всички изпити и ти го знаеш — документите ми са у теб. Мога да го направя.
— За какво става дума? — сбърчи чело Шей.
Итън се усмихна на Адна.
— Умно момиче.
— Не — повтори Монроу и направи крачка към дъщеря си. — Вътрешните портали се използват само в случай на крайна нужда. Не са предвидени за нападения.
— Какво е вътрешен портал? — попитах аз.
Адна се обърна към мен с грейнали очи.
— Така наричаме врата, отворена в място, което Тъкачът никога не е виждал. Създаваме я въз основа на въображаемата си представа за мястото, използвайки единствено откъслечната информация, с която разполагаме.
И като погледна към баща си, добави:
— В този случай тя ни предлага съвършения елемент на изненада — точно каквото ни трябва.
— Това е в разрез с правилата — не отстъпваше Монроу. — Няма да го позволя.
— Правилата са глупави. Мога да вкарам отряда и да го изведа оттам. Не е като да имаме друг избор — при тези думи в очите й припламнаха сърдити искри. — С подобна тактика може би нямаше да изгубим Стюарт и Кайл.
Едно мускулче върху лицето на Монроу потръпна, но той не отговори.
— Рискът е голям, хлапе — Конър обгърна раменете й с ръка. — Сигурна ли си, че ще успееш?
Тя кимна, ала Монроу поклати глава.
— Забранявам да го обсъждаме повече. В никакъв случай. Безопасността на Тъкача е най-важният приоритет на всеки отряд.
От устните на Адна се откъсна презрителен смях.
— Само допреди няколко секунди беше готов да рискуваш всичко. Изобщо не става дума за правилата, а за мен. Откажи се, Монроу. Знаеш, че това е единствената възможна стратегия.
Монроу я изгледа напрегнато.
— Моля те — понижи глас Адна. — Мога да го направя. Нека им помогна.
— Права е — обърна се Итън към Монроу. — Това е единственият начин, по който бихме могли да успеем. И дори така резултатът сигурно ще е катастрофален.
— Отрядът трябва да е съвсем малък — обади се Конър, без да сваля очи от Адна.
— Колко малък? — намръщи се Шей. — Имам предвид, освен тези, които сме тук?
— Ти няма да участваш — отсече Конър. — Ти си Потомъкът. Умреш ли, всички сме обречени.
Монроу шумно изпусна дъха си.
— Потомъкът няма да идва. Адна, разрешавам ти да отвориш врата близо до „Едем“, но не и вътре.
— Може и да не е достатъчно — възрази тя.
— Вътрешен портал в самия клуб би бил истинско самоубийство. Рискът да се провалим и така да застрашим както Тъкача, така и портала, е прекалено голям — каза той. — А и току-що научихме къде държат затворниците си, което означава, че ще трябва да действаш на сляпо. Няма да го допусна. Ще се появим на отсрещния тротоар или в някоя странична уличка. Ще нанесем удара си оттам — освобождаваме ги и се махаме.
— Кой ще отиде? — попита Шей; не изглеждаше никак доволен, ала гневът си бе отишъл от очите му.
— Само доброволци — отговори Монроу. — Това не е по нареждане на Стрелата. Лично е. Няма да се връщаме в Академията. Ще го направим един час преди зазоряване. Който ще идва, най-добре да си почине или да свърши, каквото му е необходимо, преди отново да се съберем.
Итън се прокашля.
— Аз ще дойда.
Недоверчив звук се откъсна от гърдите ми и той ме погледна със студена усмивка.
— Може и да не те харесвам, вълчице, но съжалявам, че замалко не убих брат ти. Онези копелета отнеха живота на моя брат. Искам поне да опитам да си отмъстя… както и да ги вбеся, като им измъкна затворниците изпод носа.