Монроу се понамръщи и Итън сви рамене.
— Сам го каза, Монроу — това е лично.
— Добре, Итън. И двамата отиваме.
— Само вие двамата? — зяпна го Шей. — Ще отидат само двама души?
— Не — усмихна се Монроу и погледна към мен. — Ще вземем и една алфа със себе си. Това би трябвало да е достатъчно, за да се промъкнем тайно и да освободим пленниците.
— Не и Кала! Те ще се опитат да я убият. Прекалено опасно е.
Подскочих, оголила зъби насреща му.
— Забрави ли коя съм? Не се нуждая от защитата ти!
Яростта ми се стопи в мига, в който срещнах очите му, пълни със страх… и обич.
— Знам — каза той.
— Кала ни е необходима, за да открием глутницата й — обясни Монроу. — Трябва да дойде с нас.
Раменете на Шей увиснаха, ала той кимна.
— И аз идвам — неочаквано се обади Конър. — Ако това ще е последната ни веселба, определено не искам да я пропусна.
— Решено — каза Монроу. — Сайлъс?
— Какво? — попита Книжникът, без да вдига глава от записките, в които бе потънал.
— Мога ли да разчитам, че няма да докладваш на Аника… поне не веднага?
Сайлъс отново започна да пише, но кимна утвърдително.
— Предлагам ви сделка — открийте как са разобличили Грант и аз няма да изтичам при Аника, за да й разкажа всичко. Докладът, който мога да подготвя сега, е твърде непълен.
— Благодаря ти — каза Монроу. — Е, Итън, да обсъдим подготовката. Айзък, ще дадеш ли нещо за хапване на момчето? Конър…
— Заемам се — Конър се запъти към вратата, поглеждайки през рамо към Адна, Шей и мен. — Да вървим, няма да мога да ги пренеса сам.
Потърсих с очи Ансел, ала той отново се взираше в ръцете си, треперейки конвулсивно. Май беше най-добре да го оставя сам. Исках да му помогна, но ако ми предстоеше битка, трябваше да се съсредоточа. Всеки път, когато го погледнех, стомахът ми се свиваше от съкрушения му вид и от образа, който изникваше в съзнанието ми — на окървавеното тяло на майка ми върху жертвеника. Преглътнах горчилката, надигнала се в гърлото ми, и се изправих, за да последвам Конър. Адна вече излизаше от кухнята.
— Какво да пренесеш? — Шей също стана.
— Оръжията — ухили се Конър и прекрачи прага.
16
— Оръжията? — повтори Шей, загледан в енергичната походка, с която Конър прекоси тренировъчната зала.
— Просто върви след него — простена Адна. — Момчетата с техните играчки! Не знам дали изобщо ще порасне някога.
— За какво говориш? — попитах и се изравних с нея. — Нали вече носи мечове?
— Само два — отвърна Адна.
— Два не са ли достатъчно? — промърмори Шей под носа си, докато вървяхме след Конър.
В другия край на залата имаше тясна врата. Конър я отключи и ние го последвахме през нея. Обгърна ни непрогледен мрак, тъй като в стаята нямаше прозорци. Намръщих се и поклатих глава, която изведнъж се изпълни със странно жужене.
— Ау! — възкликна Конър. — По дяволите! Сайлъс пак си е оставил учебниците на пода. Къде е ключът за тъпото осветление…
— Ето го — обади се Адна и след миг мъжделивата светлина от една-единствена крушка озари помещението.
Аз ахнах, а Шей подсвирна. И четирите стени бяха покрити с оръжия от пода до тавана: зловещо закривени мечове с най-различни дължини — от трийсетина сантиметра до човешки бой; ками с извити, назъбени остриета; едно и двуглави брадви; боздугани и тежки сопи; пики и алебарди. И всички те блестяха, дори и на слабата светлина в стаята.
Цялото помещение пулсираше от Древна магия, тя струеше от оръжията и караше въздухът около нас да вибрира от нейното могъщество. Изумлението ми отстъпи място на неприятно свиване на стомаха — видът на оръжията ми напомни, че Търсачите прекарват живота си в усъвършенстване на най-различни начини за убиване на Стражи. Ето как го правеха. Като по даден знак, рамото ми затуптя, сякаш тялото ми не бе забравило стореното му от същите тези оръжия.
— Погледнете само! — Конър изрита настрани няколко разпилени по пода книги. — Ако Сайлъс толкова обича бумагите си, защо ги оставя да се търкалят навсякъде?
— Сайлъс тренира тук? — самата мисъл как използва някое от оръжията наоколо, ми се струваше съвсем неправдоподобна. — Мислех, че Книжниците не участват в сражения.
— Така е. Но всички Търсачи трябва да могат да се бият. Всеки един от нас дава дежурства в аванпостовете — обясни Конър. — Включително и Книжниците. Дори и най-безполезните от тях.