— Не — намръщи се Шей. — Той е прав. Да опитаме.
— Сигурен ли си? — попита Адна, ала крайчетата на устните й вече се извиваха в усмивка.
— Аха — отвърна Шей и се ухили широко. — Хвърли ми някое оръжие.
— Нека да опита онзи японски меч — предложи Конър. — Неговата дръжка прилича малко на Халдис.
— Готово — Адна за миг се покатери на стълбата и посегна към тънко, леко извито острие.
— А с какво смята да се бие дамата? — попита Конър; нехайният начин, по който въртеше оръжията пред себе си, ясно показваше колко добре ги владее.
— Да видим как ще се справи с дзиудзие биен5 — рече Адна. — Това е нещо по-различно.
— Железният камшик? — повдигна вежди Конър. — Идеята си я бива.
— Шей е доста добър с камшика.
Неволно потреперих, припомнила си нощта на съюза. Тъмната гора и злата усмивка на Флин. Писъкът й, когато откъснах ръката й. Начинът, по който Шей издърпа железния бич от пръстите й и използва собственото й оръжие против нея.
— Има ли нещо, в което да не те бива? — Адна го дари с ослепителна усмивка и аз трябваше да сплета пръсти зад гърба си, за да не я стисна за гърлото.
— В голфа. Не съм достатъчно търпелив за него — отвърна Шей и така замахна с оръжията си, че въздухът изсвистя.
Адна тръсна глава и пристъпи към него, стиснала във всяка ръка дървената дръжка на камшик, направен от седем метални халки и завършващ с остра стреличка. Изглеждаха страховито, почти като живи същества, докато се гънеха във въздуха, водени от изящните й движения.
— Това бичове ли са? — Шей се взираше в извиващия се метал, който Адна с лекота въртеше пред себе си.
— И още как — отвърна тя и направи рязко движение с китката.
Сребристите халки се стрелнаха напред и преди да успея да мигна, стреличката на върха потъна в близката тренировъчна кукла.
— Леле! — възкликна Шей и направи крачка назад.
Адна освободи камшика си.
— Не беше зле, нали?
— А това какво е? — попитах, когато Конър окачи две къси ками на кръста си.
— Ела по-наблизо с вълчите си зъби и ще ти покажа.
Итън изсумтя и вдигна арбалета си.
— Никога няма да разбера какво толкова им харесваш на катарите.
И той с главозамайваща бързина изпрати четири стрели в една кукла.
Шей се приближи до мишената.
— Как успяваш да стреляш толкова бързо? Винаги съм смятал, че арбалетите са бавни. Мощни, но бавни.
— Мислиш за европейските арбалети — обясни Итън и също отиде до куклата, за да извади стрелите. — Този е изработен по модела на древнокитайските арбалети. Целта му е бързината, не силата. Има пълнител, който зарежда нова стрела след всеки изстрел.
Неволно вдигнах ръце към гърдите си — твърде добре помнех с каква скорост стрелите на Итън се бяха забили в тялото ми. Той погледна към мен и кимна:
— Не обсипеш ли един Страж с дъжд от удари, си обречен.
— Бих умрял от скука, ако трябва да използвам това нещо — подхвърли Конър, измервайки лъка с презрителен поглед.
— Животинската сила не е единственият начин за водене на битка — не му остана длъжен Итън.
— Просто се боиш да си изцапаш ръчичките.
Конър свали един от катарите от кръста си и обви пръсти около дръжката, която бе разположена хоризонтално на късото, широко острие.
— Окървавиш — поправи го Адна, взирайки се в камата. — Думата, която търсиш, е „окървавиш“.
Конър я погледна изкосо и откачи и другия кинжал. Само за миг тялото му се превърна в неясно петно. Той скочи във въздуха, описа кръг около манекена и се приземи полуприклекнал зад него.
Шей не можа да се сдържи и подсвирна при вида на плетеницата от дълбоки прорези, които Търсачът бе оставил върху тренировъчната кукла само за няколкото секунди, в които беше до нея.
— Нинджа — прокашлях се аз; Шей ми хвърли бърз поглед и се усмихна за миг.
— Позьор — разсмя се Итън. — Нали вече го убих?
И той вдигна стрелите, които току-що бе извадил от гърдите на манекена.
— Не сте вие тези, които би трябвало да ни показват на какво са способни — обади се Адна.
— Какво искаш да кажеш? — попита Итън.
— Шей има нужда от практика — поясни тя, докато размахваше камшиците си, така че те ту се развиваха, ту отново се навиваха като страховити метални змии.
Шей се почеса по тила.
— О, хайде де — каза Конър. — Сигурен съм, че ще се справиш. Пък и умирам да изпусна малко пара, преди да сме поели на тази налудничава мисия, която ни предстои след няколко часа.