— Този път няма значение колко добре се биеш — поклатих глава. — Насреща си ще имаме призраци. Докато Кръстът не е у теб, не можеш да ги победиш.
— Нито пък вие — изръмжа той и изострените му кучешки зъби уловиха светлината.
— Знам.
Смазваща тежест легна върху гърдите ми като скала.
Самоубийствена мисия.
Рискувахме твърде много, а дори не бях сигурна, че останалите от глутницата са живи. Че Рен е жив. Ами ако вече ги бяхме загубили?
До ушите ми достигна шумът, който Търсачите вдигаха в празното преддверие. Когато стигнахме до последното стъпало, Шей ме улови за раменете и ме обърна към себе си. Преди да разбера какво става, устните му намериха моите. Притиснах се в него и отворих уста, приветствайки целувката му. Дланите му се плъзнаха по ръцете ми, пръстите му потънаха в кожата ми. Усещах страха му и се поколебах дали не трябва да се отдръпна — с всяка милувка той попиваше мъничко от моята тревога. Тялото ми затрепери, както от огъня, който лумна във вените ми, когато целувката на Шей стана по-настойчива, така и от внезапното осъзнаване, че ако нещо във Вейл се обърка, може би никога вече няма да усетя устните му върху своите.
Той пръв се откъсна от целувката и долепи чело до моето.
— Може би е по-добре да не отиваш. Ансел има нужда от теб. Нека Монроу заведе Търсачите. Те могат да осъществят мисията и без теб.
— Трябва да го направя — отвърнах и лекичко го отблъснах от себе си. — Единствено аз съм в състояние да убедя глутницата, че на Търсачите може да се има доверие.
— Ако ти се случи нещо…
— Ето ги — Адна се появи на стълбите и изцъка с език. — Никакви дълги сбогувания. Не чухте ли? Романтиката умря. Губим време.
— Съжалявам — казах и се откъснах от прегръдката на Шей — боях се, че ако остана до него дори още само един миг, ще се предам на страха, изоставяйки всяка надежда, че бих могла да спася глутницата си.
„Все още си тяхната алфа, Кал. Глутницата се нуждае от теб. Знаеш коя си.“
Вкопчена в тази мисъл, прекосих преддверието и видях, че Итън и Конър ме чакат.
Конър ми кимна:
— Айзък ще наглежда брат ти, докато ни няма.
— Както и аз — Шей се приближи зад мен.
— Благодаря — отвърнах.
Не смеех да го погледна — страхувах се от нов пристъп на страх, породен от себичното ми желание да бъда с него.
В какво се бях превърнала? Нима това, че се бях отдала на любовта си към Шей, ме бе направило слаба? Имах чувството, че не ми е останала никаква сила, нищо от онази, която вярвах, че съм. Желязна решителност, независимост — всички качества, които толкова ценях, като че ли ме бяха напуснали през последната седмица. Отчаяно се нуждаех отново да открия себе си. Да докажа на Ансел и на глутницата си, че не съм ги изоставила. Не го ли сторех, не бих могла да живея със себе си.
В този миг Монроу се появи откъм кухнята.
— Какво е положението?
— Всички са налице — отвърна Конър, втъквайки една кама в ботуша си.
Монроу кимна.
— Адна ще отвори портал в една задънена уличка до клуба на Ефрон. Ще се промъкнем през страничния вход и ще проникнем в затвора.
— Какво ще прави Адна, докато вие сте вътре? — попита Шей. — Сама ли ще я оставите при портала?
Монроу кимна.
— Ами ако я нападнат? — намръщи се Шей. — Нека ида с нея. Ще стоя при портала, просто за да сме сигурни.
— Абсолютно не. Ти няма да участваш в битката при никакви обстоятелства — лицето на Монроу се обтегна, но той се усмихна решително на дъщеря си. — А дори да нападнат портала, тя знае как да се защити.
Адна се сепна, очите й се разшириха.
— Благодаря ти.
— Май ще се разплача — каза Конър и зарови лице в рамото на Итън.
— Я се разкарай — изръмжа Итън и намести арбалета си. — Нищо чудно до час всички да сме мъртви. Може би дори по-скоро.
— Още една причина да се възползваме от всеки миг — Конър се престори, че бърше очите си.
— Адна, може ли да поговорим насаме за момент? — попита Монроу.
— Забрави — поклати глава тя. — Да не мислиш, че ще те оставя да ми държиш някоя сълзлива бащинска реч, само защото можело да умрем. Просто ме остави да си върша работата.
— Нямах това… — започна Монроу, ала Адна вече му беше обърнала гръб.
Той я погледа как сваля камите от кръста си, а после повика Конър, като му даде знак с глава да се отдалечи от малката ни групичка: