— Заради оковите е — отвърнах, докосвайки желязото около китката му. — Щом ги махнем, ще можете да се преобразите.
— Конър, освободи го от веригите — нареди Монроу и посочи Нев, докато самият той се зае с Майсън.
— Не знам дали идеята е добра — обади се Итън, хвърляйки неспокоен поглед към двамата оковани Стражи.
— А ти какво предлагаш да направим? Да ги застреляме? — сопнах се аз. — Забрави ли защо сме тук?
— Спасителите ни искат да ни убият, а? — подметна Мейсън, забелязал, че Итън се е прицелил в гърдите му.
— Е, това се връзва чудесно с всичко, което се случва напоследък — рече Нев. — Ще излъжа, ако кажа, че съм изненадан.
— Няма да ви убият — уверих ги и изгледах сърдито Итън, който бавно свали оръжието си.
— Ами ако… — започна той.
— Ами ако е номер? — довърших вместо него. — Погледни ги само. Как мислиш, че ще се бият в това състояние? Повече се боя, че няма да успеем да ги изведем оттук невредими.
— Не си само ти — обади се Конър. — Пък аз се надявах, че ще се сдобием с вълчи подкрепления.
— Ако се наложи да се сражаваме, ще го сторим — изръмжа Нев.
Веригите му издрънчаха на пода и само след миг на негово място се появи ръмжащ вълк, който се отправи с куцукане към Монроу.
Итън изруга и като отстъпи назад, отново вдигна арбалета.
— Престани! — сопнах се аз. — Те не са ти врагове.
В мига, в който го освободиха, Мейсън също се преобрази. Двамата вълци започнаха да обикалят в кръг, като се душеха, ближеха и побутваха с муцуни, черпейки сила от присъствието на другия. Копнеех да се присъединя към тях, но не го сторих, тъй като не исках да се намесвам в първите им мигове заедно.
— Леле! — тихичко възкликна Итън, когато Мейсън впи зъби в рамото на Нев и започна да пие рукналата кръв.
— Всичко е наред — прошепнах. — По този начин ще се излекуват още сега и после ще могат да се бият заедно с нас.
Нев взе кръв от гърдите на Мейсън; дори от другия край на стаята усещах мощта на връзката им, вливаща нови сили в телата им.
— Радвам се, че успяхме — също като мен, Конър явно бе усетил как напрежението в килията се разсея, — но трябва да се махаме.
— Я чакай — намръщи се Итън.
— Какво? — попита Конър.
— Това с кръвта може да е проблем — при тези думи той се обърна към мен. — Как, по дяволите, ще убиете другите?
— За какво говориш? — сбърчих чело аз.
— Ако се сбиеш с някой вълк и започнете да се хапете, няма ли само да изцерите раните си, когато преглътнете кръвта?
— Не действа така — каза Монроу.
Погледнах го слисано, макар че като се имаше предвид ролята му в планираното въстание на Стражите, май не би трябвало да се учудвам, че бе открил как се лекуваме.
— Сама по себе си кръвта ни не е достатъчна, за да лекува рани — обясних и измерих Итън със сърдит поглед, сложила ръце на хълбоците си. — Тя трябва да бъде дарена. Иначе си е най-обикновена кръв.
— Дарена? — Итън се взря в мен.
— Кала е права — намеси се Мейсън, който междувременно бе приел човешкия си образ. — Кръвта не може да бъде взета насила. Трябва да бъде дадена доброволно, за да се задействат лечебните й свойства.
Синините по лицето му не бяха изчезнали напълно, но бяха избледнели значително.
— Така е много, много по-добре — той разпери усмихнато ръце и аз се хвърлих в прегръдката му. — Радвам се, че си невредима. Бях почти сигурен, че си мъртва.
— Дарена — повтори Итън тихичко; по лицето му се четеше смесица от объркване и удивление.
Все така във вълчия си образ, Нев не се отделяше от Мейсън, сякаш за да го пази, но размаха опашка, когато му се усмихнах.
— Конър и Итън, запознайте се с Мейсън и Нев. Онзи, който командва, пък е Монроу. Той и преди е помагал на Стражите.
Мейсън повдигна вежди, но аз поклатих глава.
— Както казах, ще ви обясня по-късно. Къде са останалите?
— Не знам — отвърна той. — Доста ни местиха насам-натам. Непрекъснато ни разделяха и пренареждаха. Но винаги бяхме по двойки.
Той замълча и преглътна мъчително, преди да продължи:
— Сигурно са си мислели, че ще се прекършим по-лесно, ако гледаме как хвърлят някой от глутницата на призраците.
Двамата с Нев сме в една и съща килия от известно време, но не съм сигурен точно колко. Не знам и кога за последно съм видял някой от другите.